Изпепелени

Макар да падат далеч вдясно от нея, гранатите са оглушителни. Те вдигат облаци от дим и прах. Една от тях се взривява и тя е сигурна, че не е уцелила нищо, но тогава от земята се вдигат пръски от кръв и плът. Дядо ù веднъж беше разказвал за пехотните мини. Сега ù се струва, че сякаш самите момчета са като живи пехотни мини – непрекъснато движещи се, невидими пехотни мини.

Тя продължава да тича, колкото може по-бързо, надявайки се, че ако стигне до Купола, ще има достатъчно останал дъх в дробовете си, за да обясни коя е: Аз съм сестрата на Партридж Уилъкс. Кажете му, че Преша е тук.

Но тогава земята под краката ù изчезва и тя пада в един плитък кладенец.

Пръстта около нея се вдлъбва, поддава и се рони, докато тя се опитва да се изправи.

Лакът.

Ръка.

В ръката има имплантирано оръжие, насочено към нея.

Лице, което наскоро е било прободено и покрито със стъкло. Стъклото е толкова ново, че около всяко парче са кристализирали нови корички. Лицето е на момче. То има крив нос и тъмночервени устни и когато се усмихва, тя вижда нещо още по-ужасно. Защо се усмихва? Момчето още носи скоби, макар и покрити с пръст. Аз съм сестрата на Партридж Уилъкс. Кажете му, че Преша е тук – тя си мисли за тези думи, но осъзнава, че не ги произнася на глас. Поривите на вятъра се усилват. Въздухът е гъст. Лицето на момчето, усмивката му се появява сред носещия се на талази дим.

– Хванах една. Хванах една – тихо прошепва то. – Хванах една.

Сякаш толкова се гордее със себе си, че иска да се наслади на този момент. Ако я убие, всичко ще свърши твърде бързо. Той хвърля поглед наоколо и казва по-силно:

– Хванах една!

Търси свидетел. Какъв е смисълът да я убие, ако никой не види това?

Тя се закашля и накрая успява да изломоти:

– Аз съм сестрата на Партридж Уилъкс.

Лицето на момчето се изкривява. То не разбира.

– Не ме убивай. Вкарай ме вътре. Отведи ме при Партридж. Аз съм неговата сестра.

Той поклаща глава.

– Няма сестра – отвръща момчето. – Няма дъщеря.

И разбира се, той е прав. Никой в Купола не знае, че съпругата на Уилъкс има извънбрачно дете, още по-малко пък момиче на име Преша.

– Аз съм природената му сестра – опитва отново тя. – Моля те. Вкарай ме вътре като пленничка.

– Ние не вземаме пленници – казва той. – Не вземаме пленници.

Той пъха дулото на оръжието под брадичката ù.

– Това е грешка – предупреждава го тя и преглъща мъчително. – Не го прави.

За момент той се поколебава и се вторачва в лицето ù. Но после погледът му се премества върху главата на куклата и той разбира, че тя е несретник като всички останали. А не е ли и той самият донякъде несретник? Момчето се усмихва отново. Ще му достави удоволствие да я убие. Тя стиска очи и зачаква изстрела.