Селцето

— Лиз, ти какво! — възмути се Олег.

Това беше долно предателство.

— Можеш да ми се сърдиш колкото си искаш — отговори Лиз, — но мен само ме е грижа за теб, знам, че да отидеш в гората ще е чиста смърт. Знаете ли, така исках да го разубедя, че дори му предложих самата аз да отида с него в гората, честна дума.

— Странно разубеждаване — каза майката на Олег и веднага се обърна към него. — Наистина ли искаше да избягаш в гората?

— Тя лъже — рече Олег тъпо.

Той не умееше да лъже, но сега това не беше важно, лошото бе, че Лиз се оказа предателка. Тя се бе изплашила от майка му и искаше да й отклони вниманието.

— Не, Олег. — Лиз сякаш отгатна мислите му. — Не, не съм предателка, аз много те обичам и не се срамувам от това, че те обичам, и по-добре да умра, отколкото да те оставя да отидеш в гората.

Майката на Олег изведнъж се наведе. Тя познаваше Олег по-добре от всички на света. Измъкна изпод масата торбата.

— А това за какво е? — попита тя.

Лиз постигна целта си. Забравиха за нея.

Тя се изправи, наметна якето си и потърси падналата си обувка.

— Какво е това? Да ме убиеш ли искаш? Ти със сигурност искаш да ме убиеш. — Майката на Олег се самонавиваше, призоваваше гнева си.

— Аз си тръгвам — отрони Лиз, но никой не й обърна внимание.

Бурната сцена още не беше приключила, когато Старика надникна да види какъв е този шум, и като узна каква е работата, каза:

— Подозирах, че ще направиш нещо в този дух. Само че нищо няма да се получи, ние със Сергеев се договорихме днес да дежурим край оградата, а теб да те освободим от дежурство. Така че и без това щяхме да те забележим. Ех, глупост човешка…

— Това не е глупост.

— Това не е глупост, това е егоизъм — възрази майката на Олег.

— Знаеш ли, Ирина е права, това е също и егоизъм.

— Аз не заради себе си…

— Точно заради себе си искаш да бъдеш герой, заради себе си искаш да донесеш на ръце Мариана или да домъкнеш на гръб Дик.

— Вие нищо не разбирате!

Олег избяга от дома си както си беше по риза. Навън беше студено, той седеше на дръвника, в пустотата, не му се искаше да се връща, с цялата си кожа усещаше как го следят от къщите. И Лиз, и майка му, и Старика, и Сергеев. И никой не му вярва.

А там, в гората, се нуждаят от помощ.

Беше студено, много му се искаше да се загърне и да се скрие някъде, но без да се прибира вкъщи. И предателското му въображение започна да рисува картини на това как Мариана и Дик седят на гости на експедицията и се смеят, и ядат всякакви вкусни неща… Това не беше негово хрумване, беше го измислила Лиз, но мисълта се оказа доста удобна и беше трудно да не й се поддаде.

— Олег! — развика се майка му от вратата на колибата им. — Ела да спиш, ще се простудиш.

Наложи се да отиде, и без това цялото селце ги слушаше.