Спасителя

— На третия етаж — осведоми го полицайката на предната седалка и посочи към прозорец на сивата фасада, където светеше.

Хари се наведе към жената над Халвуршен.

— Двамата с него ще се качим. Единият от вас да остане тук, за да поддържа връзка със „Защита на населението“, а другият да заварди задния изход. Имате ли оръжие в багажника?

— Да.

Мъжът, колегата ѝ, се наведе напред:

— Ти си Хари Хуле, нали?

— Точно така, полицай.

— Чух, че нямаш разрешително за оръжие.

— Нямах. Нещата се промениха.

— Ами?

— Успах се за първия изпит по стрелба през есента — усмихна се Хари. — Но мога да те успокоя: на втората дата записах третия най-добър резултат в цялата система на полицията. Ясно?

Двамата полицаи се спогледаха.

— Да — смънка мъжът.

Хари дръпна вратата на колата. Замръзналите гумени уплътнения изпращяха.

— А сега да проверим дали сигналът е важен за нас.

За втори път в рамките на две дни Хари държеше картечен пистолет в ръка. Позвъни на уредбата на името Сайерстед. Обади се разтревожен женски глас. Хари се легитимира и я подкани да погледне през прозореца, за да се увери лично, че идват от полицията.

Тя им отвори. Полицайката се втурна към задния двор и зае позиция, а Халвуршен и Хари се качиха по стълбите.

На месингова табелка над звънеца бе написано името Туре Бьорген с черни букви. Хари се сети как Бярне Мьолер още при първата им съвместна акция го научи на най-лесния и ефикасен начин да разбере дали в жилището има някой. Затова долепи ухо до стъклото на вратата. Отвътре не се чуваше нито звук.

— Зареден и със свален предпазител, нали? — прошепна Хари.

Халвуршен, извадил служебния си пистолет, застана от лявата страна на вратата.

Хари натисна звънеца.

Ослуша се със затаен дъх.

После пак позвъни на вратата.

— Да разбием вратата или да не я разбием — прошепна Хари. — Това е въпросът.

— Ако ще го правим, трябва първо да се обадим в съда и да поискаме разрешение за обиск…

Звукът от удар на „МП-5“ в стъкло прекъсна Халвуршен. Хари провря бързо ръка и отключи.

Влязоха в коридора и Хари посочи на Халвуршен кои врати да провери. Самият той веднага се насочи към всекидневната. Беше празна. Веднага обаче забеляза огледалото над масичката с телефона, очевидно ударено с тежък предмет. От средата му се бе отчупило парче и бе оставило тъмен кръг след себе си. Лъчите на своеобразното черно „слънце“ сочеха към позлатена орнаментирана рамка. Открехнатата врата в дъното на помещението мигом прикова вниманието на Хари.

— В кухнята и в банята няма никого — прошепна Халвуршен зад гърба му.

— Добре. Приготви се.

Хари тръгна. Интуицията му подсказваше, че ако изобщо в жилището има нещо, ще го намерят точно зад тази врата. Отвън се чуваше пърпоренето на развалено автомобилно гърне. Спирачки на трамвай изсвистяха пронизително в далечината. Хари си даде сметка, че инстинктивно се свива, сякаш за да се смали до размерите на нищожна мишена.