Синдер

Каи се пресегна, улови я за ръката и преди тя да се усети какво става, той я беше взел в ръцете си, отскубвайки я от мащехата и доведената й сестра.

Те танцуваха.

Сърцето й се блъскаше. Тя откъсна очи от Каи и погледна над рамото му.

Само те двамата танцуваха.

Той също беше забелязал, защото ръката му полетя за миг от кръста й и подкани с жест зяпналата тълпа народ. Тонът му беше хем насърчителен, хем властен:

— Моля, вие сте мои гости. Насладете се на музиката.

Тези, които стояха най-близо, размениха неловки погледи със своите партньори и скоро кръгът се изпълни със суматоха от поли и опашки на фракове. Синдер се осмели да надзърне към мястото, на което бяха оставили Адри и Пърл — и двете стояха насред движещата се маса от хора и гледаха как Каи ловко отвежда Синдер все по-надалеч и по-надалеч от тях.

Като се покашля, Каи промърмори:

— Изобщо не знаеш как да танцуваш, нали?

Синдер го погледна, а умът й все така се въртеше.

— Аз съм механик!

Той повдигна вежди подигравателно.

— Повярвай, това не ми убягна. Това грес ли е по ръкавиците, които ти подарих?

Ужасно засрамена, тя хвърли поглед към техните сплетени пръсти и към черните петна по белите копринени ръкавици. Преди да може да се извини, тя усети как той я отблъсна леко и я завъртя. Тя ахна, почувствала се за миг лека като пеперуда, но после стъпи на малкото киборгско стъпало, олюля се и падна обратно в прегръдките му.

Каи се усмихна, изправи я отново, но не се пошегува с това.

— Значи, това е мащеха ти.

— Законният настойник.

— Да, грешката е моя. Истинско съкровище е.

Синдер се изсмя и тялото й започна да се отпуска. Без сетивност в стъпалото беше като че танцува с желязно гюле, запоено на глезена й. Кракът започваше да я боли от тежестта му, но тя устоя на порива да закуцука. Представи си вечно грациозната Пърл в нейната бална рокля и обувки на токчета и накара тялото си да се подчини на образа в главата й.

То запомняше стъпките на танца и всяко следващо движение ставаше по-плавно от предишното, докато накрая се почувства сякаш знае какво прави. Разбира се, нежният натиск от ръката на Каи върху кръста й не й причиняваше болка.

— Съжалявам за случилото се — рече тя. — За нея и за доведената ми сестра. Няма да повярвате, но те смятат, че аз съм срам за тях! — Каза го като шега, но не можеше да не анализира отговора му, като се подготвяше за часа, в който щеше да попита дали това е истина.

Дали наистина е киборг.

Тогава усмивката му започна да се разпада и тя разбра, че часът е ударил твърде рано, и отчаяно й се прииска да върне думите си назад. Искаше й се да продължат вечно да се преструват, че тайната й е в безопасност. И той не знае нищо.

И все още иска тя да бъде негов личен гост.

— Защо не ми каза? — попита Каи с нисък глас, макар че шумът от смеха и потропващи токчета беше изпълнил въздуха край тях.