Едно незнайно място
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #7
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Едно незнайно място». Краткое содержание книги:
Освен интригата, завладяваща както винаги при Фред Варгас, в книгата има още много прелюбопитни неща — например Адамсберг помага при едно трудно котешко раждане по настояване на Лусио, който не спира да чеше липсващата си ръка, а преводачът Владислав измисля звучната думичка „плог“, която означава всичко възможно, от „дадено“ и „иска ли питане“ през „глупости“ и „не може да бъде“ до „падаща капка истина“. Накрая, след множество перипетии и обрати, Адамсберг, естествено, ни довежда до изненадващата развръзка.
— Късно — със съжаление произнесе тънкият гласец на Жюстен.
— Като другите двама? — попита Адамсберг след кратко мълчание.
— Същото. Талберг ни се обади тази сутрин.
— Това е дело на Арнаут Павле — каза Адамсберг и хвърли на Ретанкур продължителен поглед. — Да опазим другите — додаде той. — Установете заедно с Талберг кои са другите членове на рода.
— А Церк? — попита Ламар. — Да усилим ли мерките? Разпространението на снимката не даде нищо.
— Мръсникът е неуловим — каза Воазне. — Сигурно вече се връща от Кьолн, но за да отиде къде? И да разчлени кого?
— Възможно е — изрече Адамсберг колебливо — точно този мръсник да не е екзекуторът на Павле. Церк няма никакъв Павле в рода си по майчина линия.
— Може би — каза Ноел. — Обаче познаваме само майка му. Може Павле да е от рода му по бащина линия.
— Може — промърмори Адамсберг.
Снимката на Церк беше разпратена във всички управления, в жандармериите, по гарите, летищата, обществените места и дори в Австрия. Сега Германия, потресена от убийството на възрастната жена от Кьолн, поемаше щафетата. Адамсберг не виждаше как младежът ще избегне хайката.
— Трябва бързо да се провери онзи диригент на хор, отец Жермен. Морел, Меркаде, заемете се с това.
— А Пиер син?
— Все още е на свобода — каза Морел — и си е взел за защитник един устат адвокат.
— Какво казват от Авиньон?
— Тия диваци са успели да изгубят пробата — каза Ноел.
— Коя? — тихо попита Адамсберг.
— Стружките от молив, оставени от мръсника, заврял гилзата под хладилника.
— Окончателно изгубени?
— Не, накрая намерили малко в джоба на един лейтенант. Това при тях не е управление, ами бардак. Вчера са занесли каквото е останало в лабораторията. Три дни изгубени.
— Изгубени — потвърди Адамсберг и сякаш чу Владислав да казва „плог“. — С Емил какво става?
— Доктор Лавоазие ни изпрати една конспиративна бележка. Емил се възстановявал, поискал морски охлюви, ама не му дали, след няколко дни го изписват. Но не и преди да осигурят безопасността му, каза Лавоазие. Докторът чака нареждания.
— Не преди да открием Павле.
— Защо Емил да е опасен за Павле? — попита Меркаде.
— Защото Водел-Плогойовиц е разговарял само е него. Опасен за Павле и за Ема Карно, помисли Адамсберг. Несръчните куршуми, изстреляни в Шатоден, говореха за операция на лице, обслужващо онези там горе.
— Вече не го ли наричаме Церк? — тихо попита Есталер седналия до него Меркаде. — Павле ли го наричаме?
— Все същият е, Есталер.
— А, добре.
— Или пък не е същият.
— Разбирам.
XLIII
Данглар, Адамсберг и Веранк отидоха на дискретна вечеря в един ресторант, сравнително отдалечен от Бригадата, като трима заговорници, събрали се да набележат план за действие. Веранк информира Данглар за сенките, помрачили случая с Вейл. Майорът поглаждаше меките си бузи и Веранк го намираше за видоизменен. Ефектът Абстракт, беше го предупредил Адамсберг. Бледите му очи излъчваха сила, раменете му се бяха поразширили и по-добре пасваха на кройката на костюма му. Никой не знаеше, че в ужасеното си очакване на смъртта на Адамсберг Данглар бе отложил посещението на Абстракт.
— Да се обадим ли на Вейл? — попита Веранк.
Адамсберг си бе поръчал пълнена зелка, за което веднага съжали — толкова далечна бе приликата с кисиловската зелка.
— Рисковано е — каза той.
— Който пръв стигне до мелницата, пръв мели брашното си — възрази Данглар.
Трите глави кимнаха в такт и Адамсберг набра номера, като им направи знак да мълчат.
— Пробата е заминала за лабораторията вчера — каза Адамсберг. — Имаме само два дни. Докъде сме стигнали, Вейл?
— Дайте ми минутка, да си нагледам агнешкото каре. Тъкмо го запичам в тигана.
Адамсберг закри телефона с ръка.
— Наглежда си агнешкото каре, тъкмо го запича в тигана.
Веранк и Данглар с разбиране кимнаха с глава. Адамсберг включи високоговорителя.
— Мразя да прекъсвам печенето — каза Вейл, като се върна. — Никога не знаеш какво ще излезе после.
— Вейл, Ема Карно знае кой е убиецът от Гарш. Досетила се е, когато го е свързала е мъжа, оставил седемнайсет отрязани крака на гробището в Ижгат.