Купата на небесата
- Автор: Бенфорд Грегори, Нивен Ларриё
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-453-6
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Купата на небесата». Краткое содержание книги:
Кимна и зачака да чуе идеята.
— Летим с гребло от хиляда километра, което се поддържа от наномрежа. Имаме по-голяма фуния отпреди, защото плазмата е по-слаба. Промених настройките — наложи се да използвам пълния набор външни роботи.
— Сега полетът ми харесва повече — призна Редуинг. — Поне не се будя посред нощ.
Лицето на Карл светна.
— Радвам се да го чуя. Обаче се сетих нещо — щом греблото не е оптималното за мястото, където се намираме, какво би било по-добро?
Редуинг искаше да го подкани да изплюе камъчето, но знаеше, че няма да се получи.
— Бих предположил — струята?
Карл го изгледа унило.
— Как познахте? Ако…
— Че какво друго имаме в тази система? — Редуинг се усмихна. — Трябва да е струята. Освен това прелетяхме през нея. Какво изживяване само, нали?
— Ами… да, сър. Проучих го. Тогавашните настройки на греблото не са били толкова добри за прелитане през струята, колкото сегашните, и…
Поколеба се, после изтърси:
— Защо не използваме „Слънцетърсач“ като оръжие?
Виж, това беше идея. Не че Редуинг я разбираше, но самото ѝ споменаване забърза пулса му.
— Как?
— Ще ви обясня. Помните ли как видяхме огледалата да се променят и да показват женско лице? Бях навън и поправях фунията с роботите. Видях го директно през скафандъра си: Невероятно! Беше Елизабет Марбъл, заловена с екипа си, и говореше.
Редуинг му кимна да продължи по-бързо и Карл схвана намека.
— Дори това, което трая около час и оттогава се повтаря приблизително всеки ден, има ефект върху струята. Дава ѝ по-малко слънчева светлина или просто разсейва светлината. Големи промени! Ден-два по-късно видях малки нишки, които се образуваха в звездата, в основата на струята. Те също пораснаха и се отделиха.
— Всички ги видяхме. — Не изглеждаха по-различни от вариациите, които се случваха понякога, като бримки по нишка.
Редуинг все още се изумяваше как ярката черта в небето се запазва стабилна.
Карл се наведе напред и продължи развълнувано:
— Огледалата се фокусират в тази точка, за да карат плазмата да извира от звездната повърхност. Освен това в основата на струята има станции, които по някакъв начин генерират магнитни полета. Предполагам, че тъкмо те оформят и ограничават струята. Та значи… — Карл се ухили гадно — защо не им покажем какво можем да направим на струята?
— Какво можем да направим? — попита скептично Редуинг.
— Да я прецакаме!
— Тоест…
— Да предизвикаме нестабилност. Тя ще се разрасне. Все едно струята е пожарен маркуч — трябва да го държиш здраво, иначе започва да се гъне и да шава като ядосана змия.
— И когато стигне до Купата…
— Ако нестабилността нарасне достатъчно, струята ще удари встрани. Ако засегне атмосферната бариера, която започва от най-горния пръстен, сигурно ще я прогори.
Редуинг се загледа във възбуденото му лице. Говореха за световно разрушение от немислима степен. Трябваше ли да опитат?
— Ще предизвикаме нестабилност — продължи Карл. — Някой път я получаваме при плазмата във фунията, преди да се забави от колекторните листи. В потока се появява издутина, предизвикана от турбуленцията. Издутината избутва магнитните полета навън, тоест ще получим цилиндър от бърза плазма, приличащ на змия, погълнала яйца на равни интервали.
— Тоест ще стане дебела и ще може…
— Да обгори териториите около Дупката, където струята е най-близо до Купата. Ще удари контролните инсталации, които според мен са точно там. Изучавах ги през телескопите. Виждат се огромни намотки, точно около ръба на Дупката. Сигурен съм, че това са магнити, които отблъскват струята.
Редуинг го гледаше втрещено.
— И ще постигнем това, като прелетим през струята?
— По-скоро само ще я забършем. Мога да изчисля как да профучим покрай нея и после да се върнем в точния момент, за да предизвикаме нестабилност.
— Близо до основата на струята и звездата?
— Добре де, признавам, че ще стане малко горещо.
Хубаво, че поне признаваше нещо. За човек, предлагащ да се унищожи тази огромна и невероятна конструкция, изглеждаше невъзмутим.
— И няма да има опасност за „Слънцетърсач“?
— Мога да настроя параметрите на фунията и да поработя с роботите по колекторните листи. Ще ги наглася. — Карл се усмихна гордо. — Вече пуснах симулация. Вярно, има проблеми с преминаването през магнитните обръчи, които обграждат струята. Ако успеем да ги разрешим, полетът ще е гладък. Поне така изглежда. Според статистиката няма да друса много.