Тъмна е луната
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Тъмна е луната». Краткое содержание книги:
Тя занесе писмото на Мендарк, който този ден беше в чудесно настроение.
— Лилис праща поздрави и на мен? — засмя се той. — Станала е по-добродушна. Е, ще се отбиваме, където можем, но не пилей излишно време. И не се забърквай в неприятности.
— Аз — в неприятности?! — невинно се учуди Талия.
Плаването на север покрай дългия западен бряг на Фаранда им се стори отегчително — тази пустош на практика беше безлюдна. Първата седмица имаха благоприятен вятър, а и течението ги носеше на север, понякога изминаваха по над четиридесет левги в денонощие. А когато вятърът започна да пречи, „Хлапето“ вече заобикаляше големия северен полуостров. Нататък предстоеше мудно и опасно провиране между външния и вътрешния бариерен риф, чиито извивки се проточваха хиляда левги край северното крайбрежие на Фаранда и още на изток към Крандор.
В края на втората седмица спряха в Нис — най-северната точка на Фаранда. Талия се зарадва на разнообразието. До толкова жадувания Крандор оставаше цял месец кандилкане в морето, а замислеше ли се за нещо друго, тутакси я нападаха тревогите. Времето изтичаше.
Нис беше мърляво тропическо градче, едно от средищата на търговията с подправки. Но бащиният род на Талия се занимаваше със съвсем същото от много поколения и тежката миризма на карамфил, кардамон и уханни орехчета всъщност я трогваше до сълзи.
Не се застояха в града, само натовариха вода, прясно месо и зеленчуци — Мендарк не забравяше, че трябва да бърза. На Талия не й провървя много в издирването, но поне задраска едно име в своя списък. Подмятаният от тайфун „Клъц-клъц“ се блъснал в рифа преди три години и потънал, а целият екипаж се удавил.
След няколко дни страшна буря ги изтласка далеч на север. Разминаха се като по чудо с коварните рифове около остров Банти но същинското вълшебство на Пендер, застанал на щурвала, и майсторлъкът на Ръждивия в боравенето с платната ги отърваха на косъм.
Ръждивия имаше нелеп вид — загрубяла кожа на лицето, снопчета жълтеникава коса около плешивото теме, тантуресто тяло с кльощави крака и извънредно дълги ходила. Той сякаш беше роден за ролята на тъжния клоун. Точно така се държеше, все очакваше да се случи най-лошото, макар че беше превъзходен помощник-капитан.
Още пет дни се бориха с вятъра и се промушваха между двата пояса от рифове при големия планински остров Фанкстър. Ръждивия неуморно предсказваше, че тук най-сетне ще си докарат белята. Спокойната следваща седмица го опроверга и накрая видяха пред себе си Таранта. Дори Пендер не беше уверен при влизането в пристанището заради осеяния със скали залив и назъбената брегова линия. Наеха лоцман.
— Два и половина тара! — мърмореше си Пендер. — Не бях чувал, че лоцман може да иска толкова пари!
А лоцманът се оказа съсухрена старица на около осемдесет години, с мътни очи и само четири зъба в устата, които през цялото време стискаха очукана лула. Тя се провря чевръсто между моряците, хвана руля и започна да кряка заповеди.
Пендер се шляеше безцелно по палубата.
— Дъртата кранта наглед е сляпа като къртица…
— Шът! — скастри го Мендарк. — Ще я обидиш. Това е старата Хетла и наистина е сляпа.
— Хъм…
— Сериозно ти говоря!
— Какво?!
Пендер се хвърли към фалшборда и погледна изцъклено скалите, стърчащи като зъби на чакалот на някакви си един-два разтега от кораба.
— Сляпа е по рождение — уточни Мендарк, — но в Таранта няма по-добър лоцман. И в буря не е погубвала кораб вече цели шест десетилетия.
Пендер се мусеше недоверчиво.
— Ами че тя има дарбата на усета, бърборко! — сопна му се Талия.
Завариха „Среднощно копие“ до кейовете в града. Не беше нищо повече от малка, тумбеста търговска гемия, почти разпадаща се заради дървоядите в дъските. Изобщо не приличаше на зловещо красивия кораб, който Лилис бе описала. Талия прати на нея и Надирил дълго писмо с новините от последната половин година и досегашните неуспехи в издирването.
Продължиха към Гариот, където Пендер трябваше да разтовари стоката и (с неохотното съгласие на Мендарк) да напълни трюма с подправки и живачен сулфид за плаването на юг край бреговете на Крандор. Талия отдалеч разпозна двата димящи вулкана, между които минаха. По-големият беше известна надлъж и нашир забележителност на града.
— Вижте! — провеси се тя над фалшборда като развълнувано дете. — Ето го Бел Торанс.
Мендарк и Осейон застанаха до нея да се насладят на гледката, дори Пендер се присъедини към тях. Бел Торанс беше великан със съвършен конус, издигащ се толкова нависоко, че и в тези ширини върхът му белееше от оскъден сняг. На Талия й се прииска да разкаже на своите спътници нещо за родните си земи.