Бьорнстад
- Автор: Бакман Фредрик
- Серия: Бьорнстад #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-28-2336-0
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бьорнстад». Краткое содержание книги:
– Ти дойде.
– Изборът от забавления тук е ограничен.
Басистът се засмива. Пият бира на три крачки един от друг. Едри, пияни мъже от време на време минават покрай тях и тупат Бени по гърба. Хвалят го за счупения крак и отбелязват, че реферът очевидно е бил „путка“. После измърморват „и онова с Кевин, шибана работа“. Едно и също се повтаря със седмина-осмина различни мъже на различна възраст. Всички искат да почерпят шестнайсети номер с бира. Басистът знае, че може би си въобразява, но с всяко потупване по гърба Бени като че ли отстъпва с по един сантиметър. Виждал е това и преди, не за пръв път среща момче, което се държи така, сякаш е включено в програмата за защита на свидетели. А и може би е по-различно, ако живееш на място като това, където не искаш да разочароваш никого.
Когато най-накрая остават сами, басистът изпразва чашата си и казва тихо:
– Ще бягам. Виждам, че има... доста хора, които искат да си говорите за хокей.
Тогава Бени го хваща и прошепва „не... да отидем някъде“, а басиста сякаш го удря ток.
Тръгва в нощта, заобикаляйки сградата отдясно. Бени изчаква десет минути, преди да тръгне наляво, след което поема по заобиколен път през гората. Накрая, препъвайки се и псувайки, намира момчето сред дърветата.
– Сигурен ли си, че знаеш как се играе хокей? Изглежда, не правиш нещо като хората – усмихва се басистът и кимва към патериците.
– А ти сигурен ли си, че можеш да свириш на бас? През целия концерт звучеше все едно го настройваш – отвръща Бени.
Пушат. Нощният въздух се раздвижва, ветрове засвистяват над снега, но в последния момент като че решават да оставят момчетата на мира. Минават покрай тях само набързо, внимателно, като колебливи пръсти, докосващи за пръв път кожата на друг човек.
– Косата ти ми харесва – казва басистът, дишайки в нея.
Бени затваря очи и пуска щеките. Иска му се да беше пил повече. Пушил повече. Подцени самоконтрола си, остави мръсника без надзор, а трябваше да го упои по-силно. Опитва да остави всичко да се случи, но когато слага длани върху гърба на другото момче, те инстинктивно се свиват. Басистът се сепва изненадано, тялото на Бени се вдървява и той се обляга нарочно на счупения си крак, докато не усеща как през целия му скелет преминават огнени игли. Отблъсква нежно басиста. Вдига патериците си и прошепва:
– Това беше... грешка...
Басистът стои сам в мрака, затънал в снега сред дърветата, докато номер шестнайсет подскача обратно към „Плевнята“.
– Големите тайни ни превръщат в малки хора... – казва той.
Бени не отговаря. Но се свива.
Понеделнишката сутрин изгрява над Бьорнстад, без да дари града с нормална дневна светлина, сякаш се е събудила също толкова неохотно, колкото и хората. Облаците лежат ниско над вдигнатите им качулки и тежките мисли.
Една майка седи в едно „Волво“ и опитва да убеди дъщеря си, че няма нужда да прави това. Не е нужно да ходи. Не и днес.
– Напротив. Трябва – казва дъщерята и милва майка си по косата.
– Ти... не знаеш какво пишат в интернет... – хлипа Мира.
– Знам точно какво пишат. Именно затова трябва да отида. Ако не бях готова, нямаше да подам жалба в полицията, мамо. Сега не мога да...
Гласът ѝ секва. Ноктите на Мира чоплят малки парченца гума от волана.
– Не можеш да ги оставиш да победят. Защото си дъщеря на баща си.
Мая протяга ръка, отмята два заблудени косъма от бузата на Мира и ги прибира нежно зад ухото ѝ.
– Дъщеря на майка си. Винаги на майка си.
– Искам да ги убия, скъпа. Искам да ги избия всичките. Ангажирала съм цялото бюро, няма шанс да ги оставим да спече...
– Трябва да тръгвам, мамо. Нещата ще станат много по-лоши, преди да започнат да се подобряват. Сега трябва да тръгвам.
Мира гледа как дъщеря ѝ се отдалечава. След това подкарва колата колкото се може по-навътре в гората, надула уредбата докрай. Излиза навън и започва да удря едно дърво, докато не разкървавява ръцете си.
36
Най-простото и най-вярно нещо, което Давид знае за хокея, е това, че мачовете се печелят от отбора. Няма значение колко добра е треньорската тактика. За да проработи, първо играчите трябва да повярват в нея. И в главите на всеки един от тях трябва милион пъти да се запечатат следните думи: Свърши своето. Съсредоточи се върху задачата си. Върши си работата.
Давид лежи до приятелката си, сложил ръка на корема ѝ.
– Мислиш ли, че ще съм добър баща? – пита той.
– Ще бъдеш много-много-много досаден баща – отговаря тя.
– Лоша работа.
Тя хваща мекото на ухото му между палеца и показалеца си. Давид изглежда толкова тъжен, че приятелката му започва да се кикоти.