Друговремец
- Автор: Габалдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Историческая фантастика
Электронная книга - «Друговремец». Краткое содержание книги:
Без да разбира как, Клеър преминава през портал на времето и се озовава в центъра на конфликти и интриги, които не разбира и които застрашават живота й. Но също така попада на Джейми Фрейзър – галантен и образован шотландски боец, чийто живот се оказва в нейните ръце.
– Никога ли не си виждал гола жена? – попитах.
– Виждал съм, но не толкова отблизо. – На лицето му цъфна широка усмихва. – И не моя. – Той погали хълбоците ми. – Имаш хубав широк ханш. Ще можеш да родиш много деца, предполагам.
– Какво?! – Отдръпнах се възмутена, но той не ме пусна и падна заедно с мен на леглото. Държа ме, докато спра да се съпротивлявам, и ме надигна, за да ме целуне отново.
– Знам, че веднъж стига, за да е законен бракът, но... – Той направи срамежлива пауза.
– Искаш пак?
– Имаш ли много против?
И този път не се засмях, но ребрата ми почти изскърцаха от усилието да се сдържам.
– Не – рекох тежко. – Нямам много против.
Известно време след това го попитах тихо:
– Гладен ли си?
– Умирам от глад. – Наведе глава, за да ме ухапе леко по гърдата, и вдигна поглед усмихнат. – Но ми трябва и храна. – Изтърколи се до ръба на леглото. – В кухнята има студено телешко и хляб, както и вино. Ще донеса вечеря.
– Не, не ставай. Аз ще донеса.
Скочих от леглото и се упътих към вратата, като наметнах широк шал над ризата си.
– Чакай, Клеър! – извика Джейми. – По-добре аз да... – но вече бях отворила.
Появата ми бе посрещната с бурни възгласи от петнайсетина мъже, седнали край огнището в главното помещение на първия етаж. Пиеха, ядяха и играеха зарове. Останах в недоумение на балкона, докато трепкащите пламъци и сенки ту озаряваха, ту скриваха похотливите лица под мен.
– Хей, моме! – извика Рупърт. – Още можеш да ходиш! Джейми да не би да се излага?
Забележката си спечели див смях и няколко дори още по-груби вмятания относно способностите на Джейми.
– Ако си го изтощила, ей сега идвам! – подвикна един нисък тъмнокос младеж.
– Не, не, тоя за нищо не става, вземи мен! – извика друг.
– Никой от вас няма да вземе, момченца! – включи се пияният Мърто. – След Джейми ще ѝ трябва нещо такова!
Той размаха огромен овнешки кокал над главата си. Цялата стая избухна в смях.
Върнах се светкавично в стаята, затръшнах вратата и застанах с гръб към нея, втренчена унищожително в Джейми. Той лежеше гол на леглото и се тресеше от смях.
– Опитах се да те предупредя – каза запъхтян. – Трябва да си видиш лицето!
– Какво правят тези долу, по дяволите! – изсъсках аз.
Джейми се измъкна плавно от брачното ни ложе и на колене се разтършува през купчината дрехи на пода.
– Свидетели – рече кратко. – Дугал не иска да рискува.
Изправи се с поличката си в ръце и я уви около слабините си.
– Боя се, че репутацията ти е съсипана во веки, сасенак.
Пое към вратата без риза.
– Не излизай! – възкликнах уплашено.
Той се обърна и ми се усмихна успокоително с ръка на дръжката.
– Не се тревожи, моме. Ако ще са свидетели, нека поне има какво да видят. А и нямам намерение да умирам от глад три дни само защото се боя от малко бъзици.
Той излезе, съпроводен от аплодисменти, и остави вратата открехната. Чувах го как си проправя път към кухнята, а останалите го поздравяват и му задават неприлични въпроси.
– Как ти беше първият път, Джейми? Кървя ли много? – извика Рупърт с познатия си глас като чакълена яма.
– Не, но ти ще кървиш, дърт перверзник, ако не си затвориш устата – отвърна му остро Джейми с преувеличен акцент. Рев на удоволствие посрещна тази размяна, а тя не бе единствената по пътя на Джейми към кухнята и обратно.
Пуснах го да влезе – лицето му червенееше като пламък, а в ръцете си носеше купчина храна и пиене. Вмъкна се и предизвика последен изблик на веселие от мъжете на долния етаж. Прекратих го с решително тръшване на вратата и сложих резето.
– Взех достатъчно, за да не трябва да слизаме още известно време – каза Джейми, докато оставяше подносите на масата и внимателно избягваше погледа ми. – Ще хапнеш ли?
Пресегнах се през него за бутилката вино.
– Още не. Трябва да пийна нещо.
В него гореше страст, която предизвикваше страст и у мен, въпреки несръчността му. Не исках нито да го наставлявам, нито да наблягам на собствения си опит, така че му позволявах да действа както може, като само от време на време предлагах неща като това да отпуска тежестта си на лактите си, а не на мен.
Твърде неутолим и неспособен да показва нежност, той все пак правеше любов с неспирна радост, което ме караше да мисля, че мъжката девственост е много подценена стока. Притесняваше се да не ме наранява и това едновременно ме дразнеше и умиляваше.