Няма връщане назад

Навремето още господарката, покойната Зема, понякога й казваше: ти, Глашенка, си за нас като член на семейството, нямаме никакви тайни от теб, но ти не бива да забравяш, че аз съм известна актриса, постоянно съм пред очите на хората, Глебушка е прочут писател, член на Съюза на писателите, лауреат, и към него вниманието е повишено, а винаги ще се намерят хора, които ще пожелаят да се поровят в нашето мръсно бельо; изхвърлиш ли го, те ще го вдигнат, изпуснеш ли се — ще те чуят и ще тръгнат да разправят, че и ще го изопачат пътьом, разбираш ли? Глаша разбираше, много добре разбираше и си мълчеше за всичко: не пророни нито дума за семейство Богданови нито пред съпрузите си, нито пред съседките, с които беше много близка. Говореше само за най-необходимото, че нали, всички са живи и здрави, всичко е наред, миналата седмица беше рожденият ден на покойния Борис Савич, всички отидоха заедно на гробищата, посадиха цветя, на Глебушка му излезе нова книга, ето, донесох ви да я прочетете, с автограф е, а Земочка снощи пя на концерта, излъчиха я по телевизията, много красива, че и гласовита, господ здраве да й дава. И толкоз. И никакви разговори със случайни познати, и никакви запознанства със случайни хора. Глафира от млада добре разбираше и къде й е мястото, и каква отговорност носи.

Така че никак не й беше трудно да премълчи за случайно видяното снощи. Пък и дали трябваше да каже? Глебушка и без нейните разкази си има разни притеснения: първо се вкисна супата — сигурно са искали да го отровят, после ТЕЗИ двамата, дето дойдоха, после му строшиха стъклата на колата… Не бива да му струпва нови поводи за тревоги, още повече че каквито и съмнителни срещи да си прави Катерина, те не могат да имат отношение лично към Глебушка, Глафира Митрофановна разбира това, но Глебушка е толкова мнителен във всичко — и в най-дребното е готов да види зъл умисъл против него, така че по-добре да си премълчи.

От сутринта, както винаги в сряда и събота, тя приготви тесто за сладки кифлички и пирожки и се захвана с обяда, с нетърпение очаквайки да дойдат Васенка и Катерина. На Глафира Митрофановна й беше много интересно как Глебушка ще подхване разговора за това, за което вчера го придума Катерина. Ами ако наистина похвали и окуражи Васенка? Много хубаво ще бъде! Ако някой попиташе Глафира Митрофановна за какво толкова обича Василий и толкова не обича Катерина, тя щеше да се стъписа, защото не знаеше точния отговор. Кой знае защо, тя жалеше Вася, виждаше го като нещастен завареник при зла мащеха и страшно се измъчваше, когато Глебушка и Катерина му правеха забележки и ехидно критикуваха неговите идеи: та нали момчето се старае, иска да е полезно, а ако на вас не ви харесва, направете компромис, че е още млад и неопитен, подкрепете го, насочете го по верния път, а не отхвърляйте на секундата всичко, което предлага. В интерес на истината трябваше да признае, че всъщност Богданов и Катерина не отхвърляха всичко, което предлагаше Василий, понякога (горе-долу по веднъж на книга) той даваше интересни и оригинални идеи, които старшите съавтори дори хвалеха и приемаха с удоволствие, но това според Глафира се случваше толкова рядко, че тя можеше да не го слага в сметките. И после, да похвалиш сюжетната схема е едно, а да одобриш и приемеш сложна философска идея — съвсем, съвсем друго; може би Глафира не би формулирала мисълта си с такива думи, но го чувстваше именно така.