Насочен взрив
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #4
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-025-8
- Переводчик: Арманд Басмаджян
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Насочен взрив». Краткое содержание книги:
— Май че отдавна… Мисля, че отдавна — промърмори Турецки.
— А по-точно?
— Струва ми се в петдесет и някоя… Забравих…
— Вижте, в медицинския ви картон е написано „пълна амнезия“, но се оказва, че все пак помните нещо! Значи нямате пълна загуба на паметта, нали така, Сергей Сергеевич?
— Непълна — тъпо провлече глас Турецки.
— А как ви е името? Можете ли да ми кажете?
— Не.
— Сергей Сергеевич, шегувате се! Пак ли забравихте, че се казвате Сергей Сергеевич Иванов.
— Сергей Сергеевич Иванов — автоматично повтори Турецки.
— Е, спомнихте ли си?
— Неее — провлечено измуча Турецки.
— Ама че работа! Толкова ли си безнадежден?
— Безнадежден… ли… — повтори след Полетаев Турецки.
— Нищо, момче. Аз съм добър лекар. Все пак ще се опитаме да те излекуваме. Сигурен съм, че ще излезеш по-рано. Нали искаш свобода?
— На свобода? А къде съм сега? — върху лицето на Турецки се появиха първите проблясъци на мисъл.
— Сергей Сергеевич, не си ли спомняш, че току-що те преведоха от ташкентската специална психиатрия при нас, в Илинское.
— Не помня…
— Добре, няма да те мъча — каза лекарят, като стана от леглото. — Ще се опитаме да ти определим някое ефективно лечение, ще се посъветваме и с главния лекар и ще те лекуваме както трябва! А колкото до онова — клин клин избива, — аз се пошегувах — усмихна се лекарят.
На устните на Турецки също се появи нещо като усмивка.
— Добре, почивай сега.
Полетаев излезе от килията.
Вратата се затръшна с грохот зад гърба на лекаря. Изскърца желязното резе.
Турецки с усилие се надигна от табуретката и се премести на кревата.
Погледът му се плъзгаше по стените, а мислите… Мислите му като вълни на някакъв лютив, сив дим или мъгла изпълваха мозъка му и като че ли също като кълбата дим се стичаха из килията.
„Защо съм тук? Що за хора са тези, дето говорят с мен? Как се озовах тука?… Най-важното… Това не е най-важното… Но кое е… Аха, трябва да разбера кой съм аз!… Колко странно — аз не знам кой съм… Колко странно!…“
Турецки започна да разглежда ръцете си. Той ги познаваше… и не ги познаваше. Като че ли бяха неговите ръце, но… И пак този въпрос — негови, но чии?
„Но кой съм аз в края на краищата? Може би вече не съм човек? Но нали с мене говориха двама лекари. Значи съм болен. Значи има надежда, че аз… аз ще си спомня!… А, ето какво било, всичко съм забравил — и кой съм всъщност, и защо съм тук, и какво правя тук. Значи всичко е наред. Лекарят… как се казваше, този, вторият, рижият блондин с приятната белозъба усмивка… той обеща да ми помогне. А сега трябва да си почина… Да почина… Помощта ще дойде… Непременно…
Ехолалия — странна дума. Употреби я онзи лекар Полетаев, помня го. Струва ми се, че съм чувал тази дума някога отдавна, изглежда, в предишния си живот… Аха, значи в предишния живот съм умрял, а сега съм се превъплътил… както пееше Висоцки — «родил съм се баобаб». Ясно! Аз съм умрял и сега отново съм се родил! А Висоцки — той май че беше китарист… или певец… помня го от предишния си живот… Но трябва да разбера по-точно от лекаря — болен ли съм, или сега съм друг човек, роден на тази земя, в този родилен дом. Трябва да уточня… А сега нещо ми се вие свят и ми се иска да спя… Да спя…“
Разбира се, Турецки не помнеше, че след като беше изпил обикновения и съвсем не отровен коняк в кабинета на Ваганов, беше получил шок и изпадна в безсъзнание и дълбока инсулинова кома, настъпила от това, че в немската болница лекарят Федулкин му беше бил инжекция от онзи препарат, който му бяха донесли от Ваганов — препарат без име, с номер 9.
Турецки беше превозен с военен транспортен самолет край Смоленск. Главният лекар Кузмин не разгласи пристигането на нов „луд“ затворник. Заедно със санитаря с прякор Сипаничавия, комуто той се доверяваше като на себе си, настани Турецки на кушетката в лабораторията си.
Почти цяло денонощие Фьодор Устимович прави магии над безжизнено лежащия Турецки. В мига, когато следователят беше изведен от комата и отвори очи, той започна да го подпитва помни ли нещо? Но Турецки само клатеше отрицателно глава и мучеше, не си спомняше нито една руска дума. Главният лекар остана много доволен от състоянието на следователя и му би една инжекция със сънотворно. След това с помощта на санитаря го премести в креслото и започна работа по препрограмирането на личността на Турецки.