![Възходът на Ордата [bg] [ЛП] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/2/vzhodt-na-ordata-bg-lp-download.jpg)
Възходът на Ордата [bg] [ЛП]
- Автор: Голдэн Кристи
- Серия: World of Warcraft(bg) #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Катина Цонева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Възходът на Ордата [bg] [ЛП]». Краткое содержание книги:
Една истинска история за магия, война и героизъм, базирана на най-продаваната и награждавана поредица компютърни игри на Blizzard Entertainment.
Но Дуротан не обърна толкова голямо внимание на усилията, които бяха положени за нея. Очите му бяха приковани върху малкото дренаи. То изглеждаше толкова дребно на фона на огромната арка — малко, слабо и пребито. Стоеше вторачено в морето от орки, които ревяха срещу него, и явно вече не само не усещаше ужас, не усещаше нищо.
— Какво ли ще правят с него? — зачуди се Драка на глас.
Дуротан поклати глава.
— Опасявам се за най-лошото.
Тя се вторачи в него.
— Видях как се избиват деца по време на битка — каза тя. — Всички бяха заслепени от жажда за кръв… Не ги оправдавам, но поне видях как се случва. Сега обаче не могат да принесат в жертва това дете!
— Надявам се да си права — каза Дуротан, макар че не виждаше друга причина за присъствието на детето тук.
Но ако наистина това бе целта, той нямаше да стои безучастно. Не искаше да рискува да навреди на клана си и се молеше да греши. Уорлоците започнаха да напяват нещо и за изненада на Дуротан, точно пред очите им се появи Гул’дан. Ордата зашушука и Гул’дан се усмихна благо.
— Днес е славен ден за орките! — провикна се той. — Всички видяхте, че се строи Портал, съзерцавахте майсторската работа и как се издига като паметник на величието на Ордата. Сега ще ви разкрия виденията, които получих.
Той посочи към отвора.
— В един много далечен свят, наречен Азерот, имам съюзник. Той ни предлага земята си. Тя е зелена и тучна, изобилна на чиста вода и тлъсти същества за ловуване. Най-хубавото е, че ще можем да продължим да се радваме на кръвопролития. Една раса на човеци, която е враг на нашия съюзник, ще се опита да ни спре да завладеем земята им. Ще ги унищожим! Тъмната им кръв ще потече по мечовете ни. Както унищожихме дренаите, така ще заличим и човеците!
Избухнаха радостни възгласи. Невярваща, Драка поклати глава.
— Как може още да се чувстват така? Не могат ли да видят, че онази земя ще пострада също като нашата, ако продължаваме по този начин?
Дуротан кимна одобрително.
— Но в същото време нямаме избор. Нуждаем се от храна и вода. Трябва да преминем през портала.
Драка въздъхна, тя осъзнаваше логиката, но не я одобряваше.
— В този момент съюзникът ни задейства отварянето на портала от неговата страна. Сега ще започнем и ние.
Той направи знак към малкия дренайски пленник.
— Кръвта е чист дар за този, който ни дава огромните сили. А кръвта на дете е още по-чиста. С помощта на живителната течност на врага ни ще отворим Портала и ще пристъпим в един нов прекрасен свят — ще отворим нова страница от историята на Ордата!
Той се приближи към вързаното дете, което го погледна с празни очи. Гул’дан вдигна инкрустираната със скъпоценни камъни кама, която проблесна на слънцето.
— Неее!
Думата се откъсна от устните на Дуротан. Всички се вторачиха в него. Той се втурна напред. Ако това ново начинание започнеше с кръвта на невинно дете, нищо добро нямаше да излезе. Той не успя да направи и три крачки, когато бе хванат и проснат върху опечената от слънцето земя. В същия миг чу бойния вик на Драка и удрянето на метал в метал, когато се спусна напред. Настана хаос. Той се опитваше да се изправи на крака и видя свитата фигура на детето. Синя кръв се стичаше от прерязаното му гърло.
— Гул’дан, какво ни причини! — изкрещя Дуротан, но протестът му бе заглушен от рева на побеснялата тълпа орки.
Воините от клана Фростулф се бяха втурнали да защитят вожда си и бойните им викове бяха оглушителни. Дуротан остана без дъх от удара на нападателя си, от който и клан де беше, който, поднови битката. Дуротан се опита да се защити, вдигна секирата си и замахна. Другият се измъкна по-бързо, отколкото Дуротан очакваше, засили се отново срещу него и…
Тонът на врявата се смени рязко, когато земята под краката им се разтресе и дълбок, пронизващ звук отекна в мозъка на костите им. Боят спря и всички се обърнаха към Портала. Преди секунди през него можеше да се види пейзажът на полуострова. Сега в него се завихряха мрак и звезди, сякаш някакво нощно небе беше полудяло. Дори Дуротан прикова поглед в него. Изведнъж мракът проблесна и се измени, превръщайки се в сцена, която едновременно го стресна и обърка.