Третата тайна [bg]

До него се изправи високият представител на Венецуела. Валендреа почти не го познаваше и по тази причина го възприемаше като поддръжник на Нгови.

— Аз не мисля, че Климент XV беше самодоволен — обяви той. — Беше почитан и уважаван в целия свят и направи много по време на краткото си управление.

— Не исках да демонстрирам неуважение — вдигна ръце испанецът. — В думите ми няма нищо лично. Мисля единствено за доброто на църквата. За щастие сред нас има човек, който се радва на уважението на света. Кардинал Валендреа ще бъде един великолепен папа. Защо трябва да се задоволяваме с по-малко?

Валендреа премести очи върху Нгови, но африканецът с нищо не показа, че е засегнат. Беше един от миговете, които дават храна на изследователите за години напред. Един от миговете, в които Светият Дух се появява и раздвижва участниците в конклава. Въпреки че апостолическата конституция забранява лобирането преди свикването на светата колегия, тази забрана не се отнася за кардиналите, вече заключени в Сикстинската капела. На практика именно откровените дискусии бяха смисълът на това уединение. Той беше впечатлен от тактиката на испанеца. Не беше допускал, че този глупак ще прояви такава съобразителност.

— По мое мнение кардинал Нгови не отстъпва по нищо — обади се камерунският кардинал. — Той е божи човек, рожба на светата църква и също би бил великолепен папа.

— А Валендреа няма да бъде, така ли? — гневно извика френският кардинал и скочи.

Валендреа мълчеше и се наслаждаваше на сцената. Рядко можеше да се види как князете на светата църква, облечени в официални одежди, открито спорят помежду си. В повечето случаи те бяха сдържани и избягваха конфронтацията.

— Валендреа е млад, а днес църквата се нуждае именно от такъв човек. Церемониите и реториката не правят лидера. За да ръководиш вярващите, трябва да имаш характер, а той отдавна е доказал, че го има. Служил е на много папи и…

— Точно това имах предвид — спокойно го прекъсна камерунецът. — Служил е на много папи, но никога на паството. Колко изповеди е чул? Колко опела е отслужил? Колко енориаши е посъветвал? Тронът на свети Петър се нуждае именно от опитен пастир, а не от нещо друго.

Дързостта на този кардинал беше забележителна. Валендреа се изненада, че подобно заядливо човече може да носи алената мантия. Интуитивно или не, африканецът бе засегнал чувствителната тема за „пастира“ — може би единственото слабо място в кариерата му. Отбеляза си да следи отблизо бъдещите изяви на камерунеца.

— Какво значение има? — възрази французинът. — Папата не е пастир. Учените и изследователите го кичат с подобни титли, а ние ги използваме като оправдание за избора си. Но на практика това не означава нищо. Папата е администратор. Той трябва да управлява църквата. А за да го прави успешно, трябва да познава и разбира курията, да се ориентира в многобройните правила. Нещо, което Валендреа умее повече от всеки друг. Вече сме имали папи пастори, но сега ни трябва лидер.