![Войната на жриците [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/6/4/vojnata-na-zhricite-bg-download.jpg)
Войната на жриците [bg]
- Автор: Кобербёль Лине
- Серия: Жрицата на срама #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Войната на жриците [bg]». Краткое содержание книги:
Наследник на престола, който му принадлежи по право, граф Нико решава да си го върне, за да сложи край на страданията на всички, тероризирани от Дракан, графа на Ордена на дракона, който е заграбил властта. Затова прибягва към помощта на една красива, но опасна жена — владеещата всякакви оръжия Кармиан, и един продажен капитан на кораб — Гарвана.
За да не навлече беди на най-близките си приятели Дина и брат й Давин, Нико тайно избягва, за да осъществи плана си. Но те усещат, че го грози смъртоносна опасност, и се впускат в опасно приключение, за да го спасят.
Дошло е време, когато силите на доброто трябва да се обединят и да се опълчат срещу злото, заплашващо да завладее света.
Дошло е време за войната на жриците.
Сега и двете стояхме в Призрачната земя. Разни гласове ни зовяха от обкръжаващата ни мъгла. Мама стисна ръката ми, а по лицето й все още се четеше страх.
Откъм мъглата се появи още една, трета, фигура. Когато мама я видя, застана пред мен.
— Няма да я имаш — рече тя. — Нито тук, нито където и да било.
Баща ми я погледна и още дълго не свали очи от нея.
— Тя не е нито моя, нито твоя вече — рече той, — а сама може да прави изборите си. В този миг обаче се нуждае и от двама ни.
Мама се колебаеше.
— За какво?
— Искам на всички тях да им се присъни един и същи сън — рекох аз. — Истински сън, като онези, от които не можеш да избягаш.
— На всички? — удиви се мама. — Кои са тези всички?
— Най-вече войската на Ордена на дракона — обясних й аз.
— Но… не само. И на клановете. Защото в противен случай нещата много ще се объркат.
— Тя може да разчита на моята помощ — каза баща ми. — Така ли е и с теб?
— Ти никога не даваш нещо, без да получиш друго в замяна — рече мама. — Има цена. Колко струва помощта ти, Сезуан?
Той вдигна някак странно рамене.
— Би ли се съгласила да си мислиш за мен от време на време? — попита той. — И да престанеш да ме мразиш? И би ли… — отне му известно време преди да намери точните думи, — би ли могла да спреш да мразиш онази част от мен, която все още е жива у дъщеря ни?
— Аз не мразя нищо у Дина!
— Така ли? „Не бих могла да го понеса, ако станеш като него.“ Това са твои думи, Мелуссина.
Тя стисна очи.
— Тук ли си, Сезуан? Наистина ли си тук или това е сън? Как иначе би могъл да знаеш неща, които никога не съм ти казвала?
Изведнъж осъзнах, че той бе тук не само защото аз имах нужда от него.
— Той нямаше да е тук, ако ти не копнееше да го видиш — рекох аз тихо.
Мама се извърна толкова рязко, сякаш я бях боднала с нещо остро.
— Аз съм със Салан сега. А и никога… — в този момент обаче тя замлъкна. Очите й бяха пълни със сълзи.
Салан? Мама и Салан?
Да. Разбира се. Ето защо… Ето защо понякога й отстъпваше, че и на мен, той, който не слушаше никой друг, освен Мауди Кензи.
В този миг обаче не Салан бе важен. Знаех, че бях права — баща ми нямаше да е тук, ако мама все още не копнееше по него.
— Дяволите да те вземат — прошепна тя, но не на мен. — Как може да си толкова талантлив?
След това тя ме погледна.
— Да, аз го обичах — рече мама с нежелание. — Както никога не съм обичала друг мъж. И да, все още копнея по него.
В този миг буцата вътре в мен изчезна. Буца, изтъкана от страх и копнеж. Не бих могла да понеса тя да го мрази цял живот. А сега, когато тя самата го признаваше… то би позволила и на мен да го обичам и да бъда поне малко като него?
Татко се разсмя — бе някак странно да чуя смях тук, сред всички тези блуждаещи, тъжни души.
— Наистина ли ти бе толкова трудно да го кажеш? — попита той. — Мелуссина, не е престъпление да обичаш друго човешко същество.
— Нима сега не е моментът да ме увериш, че и ти изпитваш същото?
— Би ли ми повярвала, ако го сторя?
— Може би.
— Казах ти го онази вечер в „Златния лебед“ и ти знаеше, че бе истина.
Тя сведе глава.
— Да, знаех.
— Искаш ли да го чуеш още веднъж?
Мама поклати глава.
— Не. Ти го сподели, докато беше жив. Предпочитам да си спомням онези ти думи, отколкото да ги чуя отново от… от едно съновидение, което може би не е реално.
Тя отново се обърна към мен.
— Добре, Дина. Ако една майка и един призрак могат да ти помогнат, то нека да започваме. Какво трябва да направим?
— Искам те да сънуват — повторих аз. — И искам да сънуват теб.
Дина
Войната на жриците
Вдигнах флейтата. Бях застанала между два свята и свирех, а музиката ми звучеше и в клисурата между планинските склонове, и тук, в Призрачната земя, където тоновете светеха сред сивата мъгла. Те се носеха напред-назад между склоновете, сякаш тъчаха невидима нишка, сякаш изтъкаваха сами пътя си сред мъглите на Призрачната земя, в един свят, който не принадлежеше на будните и живите. Те тъчаха сън.