Бандата от Чарлстаун [bg]

Макгуайър изгледа последователно Фин и Тай, сякаш се опитваше да вземе решение.

— Извинете, че се намесвам — обади се Ник Уилямс с нарастваща тревога в гласа, — но кой е този човек?

Въпросът накара Тай да пренасочи вниманието си от Макгуайър върху адвоката. Силата на погледа му беше толкова голяма, че Уилямс неволно потрепери.

— Това е Тай Макклуън — отговори му Макгуайър. — Ръководи някои от нашите операции в Чарлстаун. — Уилямс изсумтя. — Тай, запознай се с Ник Уилямс. Той е един от нашите адвокати.

Уилямс се смръщи, навири нос и се обърна към Тай с типично адвокатско високомерие:

— По какъв въпрос сте тук, господин Макклуън?

Тай продължи да го гледа така, сякаш е прозрачен, и отговори:

— Въпросът, по който идвам, касае Тони! И както вече казах, държа да разговарям с него на четири очи!

— Точно сега нямаме време за подобни глупости, Тай! — извика, леко изнервен, Макгуайър.

— Работата е важна, Тони! Иначе нямаше да бъда тук! А Джони нямаше да лежи в болница!

Макгуайър прехвърли погледа си от Уилямс към Тай, а после го сведе и към Фин, който все още чакаше смъртта си в светлината на прожектора. Накрая свали револвера си, приближи се до Тай и рече:

— Хубаво! Но гледай да не ме бавиш и дано новините да са добри!

Тай се приведе до ухото му, без да откъсва очи от Шмид, който пристъпяше нервно от крак на крак. После прошепна:

— Познавам този човек още от Чарлстаун! И затова трябва да знаеш нещо за него!

Макгуайър го изгледа притеснено, сякаш бе пропуснал някаква съществена информация за Фин — нещо, което може да се обърне срещу него.

— Е, и? Какво е то?

Тай направи пауза, наблюдавайки реакцията на останалите, присъстващи в стаята, като преценяваше степента на опасност, която представляваше всеки от тях. После се приведе отново и прошепна:

— Той е мой приятел!

Макгуайър го погледна объркано. Очевидно очакваше още нещо.

— И? — обади се след малко.

— И е много добър мой приятел! — добави Тай, като наблегна на думите.

Обяснението на Тай обаче така и не успя да изтрие обърканото изражение от лицето на Макгуайър.

— Какво се опитваш да ми кажеш с всичко това? — повиши раздразнено глас той.

— Опитвам се да ти кажа, че не можеш да убиеш този човек! Намира се под моя защита!

Тони отстъпи крачка-две назад и го огледа. Накрая се засмя тихичко и рече:

— Ти си голям въздухар, знаеш ли? — Пак се засмя, този път по-силно, и поклати отвратено глава. — Но признавам, че макар и за момент успя да ме вържеш!