![Котка и мишка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/3/kotka-i-mishka-bg-download.jpg)
Котка и мишка [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #4
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-679-8
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Котка и мишка [bg]». Краткое содержание книги:
Бе странно и потискащо чувство — все едно че още живееше тук и всеки момент можеше да се появи от някоя стая.
Във всяка стая имаше нейни снимки. Още при първата обиколка — по-бърза и по-повърхностна — преброих над двадесет.
Как е могъл Пиърс да търпи това лице да го гледа отвсякъде, от всеки ъгъл, да го фиксира мълчаливо с поглед, обвинявайки го в най-страховитото убийство?
На снимките Изабела Кале беше с прекрасна, дълга червена коса, съвършено оформена. Лицето й бе красиво, а усмивката — сладка и естествена. Беше много лесно да се види какво е харесвал в нея и защо я е обичал. Но на някои от снимките топлите кафяви очи имаха някак отсъстващ израз, сякаш момичето беше някъде много, много надалеч оттук.
От всяка вещ в апартамента им ми се замайваше главата, сърцето ми се преобръщаше. Не искаше ли по този начин Пиърс да ни увери, пък и себе си, че не чувства абсолютно нищо — нито вина, нито тъга, ни капка любов в сърцето си?
Обмисляйки този вариант, моето сърце се изпълни с тъга. Представях си каква мъка е за него всеки преживян ден да не изпитва истинска любов или каквито и да било дълбоки чувства. С болното си съзнание той дали не си мислеше, че като извърши дисекция на всяка от жертвите си, ще намери някакъв отговор за себе си?
А може би обратното.
Да изпитва нужда да усеща присъствието й, да усеща всичко с крайна напрегнатост на емоционалните си усещания. Дали Томас Пиърс не е обичал Изабела Кале повече, отколкото е бил способен да обича, когото и да било? Чувствал ли се е Пиърс пречистен от тяхната любов? Когато е научил за връзката й с доктор Мартин Строу… това ли го е тласнало към лудостта да извърши непоправимото и най-отчаяно действие — да убие единствения човек, когото някога е обичал?
Защо снимките й се набиваха в очите навсякъде? Защо Томас Пиърс се е самоизмъчвал по този начин?
Изабела Кале ме следваше във всяка стая с безмълвния си поглед. Какво се опитваше да ми каже?
— Кой е той, Изабела? — шепнех аз. — Какво смятал да прави?
111.
Започнах по-основен оглед. Обръщах специално внимание не само на нещата на Изабела, но и на тези на Пиърс. Тъй като и двамата са били студенти, не се изненадах от учебниците и научните списания, търкалящи се навсякъде.
Намерих нещо любопитно — една стойка с епруветки, всичките грижливо запушени и пълни с пясък. Всяка епруветка имаше етикетче, на което бе написано името на плажа, откъдето е взета пробата — Лагуна, Монток, Норманди, Парма, Върджин Горда, Оаху. Помислих си какво е накарало Пиърс да бутилира нещо толкова огромно, необхватно и безразборно, за да му придаде ред и значение.
И така — какво беше онова нещо, обединяващо убийствата на господин Смит, организиращият ги принцип, по който ги извършваше? С какво можеха да се обяснят?
В апартамента имаше два планински велосипеда заедно с две каски към тях. Изабела и Томас обичали да карат велосипеди през Ню Хемпшир и Върмонт. Все повече се убеждавах, че той е бил дълбоко влюбен в нея. А след това любовта му се е превърнала в такава омраза, каквато малко от нас могат да си представят.
Спомних си, че в първите рапорти на полицията убедено се твърдеше, че мъката на Пиърс била, както пишеше в тях. „неподправена“. Един от детективите бе написал следното: „Той е потресен, изненадан и смазан. На този етап Томас Пиърс не може да се смята за заподозрян.“
Какво друго, какво друго? Тук трябва да има някаква нишка. Трябва да има някакъв модел.
В коридора на една от стените висеше сложен в рамка цитат: „Без бог ние сме обречени да бъдем свободни.“ От Сартр ли беше това? Май да. Дали Пиърс е взимал това на сериозно, или го е окачил като афоризъм? Заинтересува ме думичката „обречени“. Да не би Пиърс да е бил обречен човек?
В главната спалня имаше библиотечка с добре запазено тритомно издание на „Американският език“ на Х. Л. Менкен34. Бе сложено най-отгоре. Да не би да е подарък? Спомних си, че последната година Пиърс е записал и завършил факултативно още две дисциплини — биология и философия. По библиотечките из целия апартамент имаше книги на философска тематика — Жак Дерида, Фуко, Жан Бодрияр, Хайдегер, Абермас, Сартр.
34
Х. Л. Менкен (1880–1956) — американски публицист, автор на много философски трудове. — Б.пр.