Бунт [bg]

Хенри насочи коня си към един от заслоните и разсече лекия покрив от преплетени клони с меча си. Покривът се срути под дъжд от стръкове папрат и листа. Вътре голата земя беше покрита с опърпана еленова кожа. Наведе се и заби меча си в мръсно, парцаливо наметало, сгънато върху кожата, повдигна го с върха и го захвърли с погнуса настрани.

Хъмфри слезе от коня и отиде при огъня. На тревата се търкаляха две дървени купи, а до един пън имаше огромен железен казан. Наведе се, вдигна една от купите и я помириса, а после направи гримаса и я захвърли настрани.

— Сигурно са ни чули, че идваме — каза той, като се изправи и погледна към Хенри. — Робърт беше прав. Трябваше да продължим пеш, когато видяхме елените.

Робърт беше останал на седлото и се оглеждаше наоколо. Ако не беше добре поддържаният огън, би казал, че тук от доста време не е имало хора.

— Не ми прилича много на лагер.

Хъмфри се огледа, но вниманието му беше привлечено от един от рицарите му.

— Сър, бихме могли да ги последваме в гората. Да се опитаме да ги проследим.

Някои от хората на Хенри бяха слезли от конете и ровеха из заслоните, за да проверят дали там няма нещо ценно.

Хъмфри поклати глава и се вгледа в ограждащите ги дървета.

— Можем да ги търсим с дни и пак да не ги намерим.

Робърт подкара Хънтър към копията, които стърчаха в калта недалеч от заслоните. Дръжките им бяха нащърбени от употреба, а там, където мъжете са ги държали, дървото беше гладко и лъскаво. Хвана едно и го изтръгна от земята, като се чудеше защо собственикът му го беше оставил. Из калта се виждаха още дупки, от които са били изтръгнати други копия, както и следи от стъпки, но по-голямата част от почвата беше скрита под купища папрат. Робърт оглеждаше внимателно сухите стръкове папрат и забеляза, че по краищата им нещо лъщи. Вгледа се по-отблизо и видя някаква смес, която покриваше листата. Беше лепкава и миришеше на животинска мас. Извърна глава, като предположи, че стръковете са били използвани за изтриване на мазнината от казана за готвене, но после установи, че и другите мъже, които продължаваха да ровят из лагера, мърмореха отвратени. Видя как един рицар помириса пръстите си. Друг изтриваше ръцете си в кожената си броня. Един оръженосец държеше наметало, върху което мазнината лъщеше на слънчевата светлина. Робърт усети, че го побиват студени тръпки. В главата му се мярнаха спомени от лова, на който го беше водил дядо му. Спомни си как бяха поставяли примки и капани, като оставяха следи от кръв и провесваха трупове на овце от дърветата, за да примамват вълците.