Преместването на Марс [Moving Mars]

На входа съвсем в началото на комплекса Ориана се идентифицира с длан и отговори на няколко въпроса, зададени от безизразен служител на охраната. Пресрещна ни пазач — човешко същество, който ни заведе в едно съседно помещение, седна зад бюрото си и ни попита по какви причини сме решили да предприемем обиколката.

— Искам да проведа личен разговор с един от обитателите — обясни Ориана.

Погледнах я изненадано, защото не ни беше казала за тези свои намерения.

— Необходими са ни истинските ви имена и родови връзки, за да получите разрешително — каза той.

— Ние не участваме — обади се Шраг, а Кайт кимна в съгласие. — Ще ви чакаме отвън.

Ориана ги увери, че няма да се бавим повече от един-два часа. Друг служител ги придружи до изхода. Пазачът бързо провери в общественото ни досие умствения ни статус, в случай на нарушаване на сигурността.

— Вие сте марсианка — погледна ме той. — Не участвате във Верноринг. И земяните май се мъчат да ви впечатлят. — Мъжът погледна право към Ориана.

— Вие марсианец ли сте? — попитах го аз.

— Не. Но един ден много ми се иска да отида дотам.

Пазачът хвърли поглед към компютъра си и кимна в знак на одобрение.

— Имам биографията ви и картина от стотици различни „ЛитВид“ източници. Вие сте знаменитост. Така. Всичко е ясно. Добре дошли на Омфалос 6 — първото ви впечатление от Небесата. Моля ви да не се отделяте нито за миг от придружаващия ви екскурзовод.

— Какво общо имаш с това място, освен че баща ти притежава дялове? — попитах Ориана, докато един служител ни водеше по подземния тунел към главната конструкция.

— Имам резервация за времето, когато стана на двеста години — отвърна тя. — Не знам дали някога ще я използвам. Може просто да умра. Сега ми е лесно да говоря така, но кой знае какво ще се случи след време…

— С кого ще говорим тук? — попитах я аз.

— С един приятел. — Тя сложи пръст на устните си. — Окото ни наблюдава.

— Това пък какво е?

— Мислителят на Омфалос. На много високо ниво е. Въобще няма нищо общо с Алис. Повярвай ми, това е най-добрият мислител, създаден някога на Земята.

Потиснах първоначалния си импулс да защитя Алис. Ориана беше права.

Вътрешността на сградата бе не по-малко внушителна. Преддверието се издигаше на двайсетина метра над късия коридор. В неговия край имаше асансьорна шахта, която се издигаше до самия таван, а пред нас потъваше в блестящо черно езеро. Стените бяха от нанокамък, подовете, които имаха няколкосантиметрова изолация, бяха защитени срещу удари и снабдени с обезопасителни полета, за да могат да издържат на външно влияние, а във всеки ъгъл имаше инсталации за възстановяване на евентуални поражения. С няколко думи казано — консервативно и непробиваемо място.