Вечерните новини

— Каза ми — намеси се Моуни, — че написал току-що прочетеното от вас миналия петък. Срещнал Годой в един бар и той му се похвалил, че същия ден продал третия ковчег.

— Което съвпада и с деня на отвличането в четвъртък.

— Чакай малко — каза Партридж, — не говорете, нека да помисля.

Запази спокойствие, каза си той. Не губи самообладание! Но логиката му бе безпогрешна: първите два ковчега са били купени месец и половина преди отвличането или почти в навечерието на едномесечното наблюдение около дома на Слоун, но не извън границите на максималния тримесечен период на действие, определен вече от „групата за бързо реагиране“. Размерът им е също показателен — един стандартен и един по-малък, уж за старица, но всъщност за единайсетгодишно момче. След тях бил купен и трети, твърди вестникът. Ето съвпадението: бащата на Кроф, старецът Ангъс, е пристигнал в дома на Слоун неочаквано, телефонирайки едва предишния ден. След като семейството не го е очаквало, не са го имали предвид в сметките си и похитителите. Но все пак са го заловили и са го отвели заедно с Джесика и момчето. Наложило им се да се справят с трима пленници вместо с двама.

Въпрос: Похитителите имали ли са вече два ковчега? Старецът ли е бил причина да купят трети? И дали за него е бил предназначен допълнителният ковчег, купен от Годой в деня след отвличането? Или всичко е просто едно невероятно съвпадение на факти. Може би, а може би не.

Партридж вдигна очи към другите двама, които го наблюдаваха внимателно.

— Изникват доста въпроси, нали? — обади се Купър.

— Мислиш ли, че е възможно…

— Според мен ние вече знаем как мисис Слоун и другите двама са били изнесени от страната.

— В ковчези ли? Искаш да кажеш, че са били мъртви?

Купър поклати глава.

— Само упоени. Обикновено така постъпват.

Думите му потвърдиха предположението на Партридж.

— При първа възможност трябва да разпитаме оня от погребалното. Как му беше името? Аха, Годой. Аз ще отида при него.

— Нека да дойда с вас — помоли го Моуни.

— Заслужи си го — усмихна му се Партридж.

Решиха да тръгнат веднага и да вземат един оператор с камера.

— Мин Ван Кан е в стаята при другите, струва ми се. Кажи му да грабва машинариите и да тръгва с нас — обърна се Партридж към Купър.

На излизане Партридж и Моуни срещнаха Дон Китъринг, икономически кореспондент на Си Би Ей. Той пръв бе изпратил в ефир вестта за отвличането. Сега попита:

— Има ли нещо ново, Хари?

На Партридж му се искаше да отговори небрежно и да продължи, но се сети, че уважава Китъринг не само като специалист, а и като първокласен репортер. Със своя опит Китъринг знаеше вероятно повече неща от Партридж по въпроса, който му предстоеше да изясни.

— Появи се нещо, Дон. С какво се занимаваш сега?

— На Уолстрийт днес е тихо. Имаш ли нужда от помощ?

— Може би. Ела с нас, ще ти обясня по пътя.

Репортерският джип на компанията чакаше вече Партридж пред главния вход. Моуни и Мин Ван Кан бяха излезли на улицата. Когато пристигна и Дон Китъринг, тъкмо бяха затворили предната врата, та се наложи да се вмъкне през задната.