Рози след дъжд
- Автор: Эдвардс Касси
- Язык: болгарский
- Переводчик: Севдалина Ненкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Рози след дъжд». Краткое содержание книги:
— Шшт: — Дона постави ръка върху устните на Ян. — Не говори неща, за които ще съжаляваш. Достатъчно ми е да знам как се чувстваше с втория си баща. Моля те, нека не говорим за това отново.
Тейла хвана Ян за ръката и погледна към корабите, закотвени на кея срещу църквата. Един определено привлече вниманието й — неговият комин беше по-висок и по-широк от останалите. Никога преди не беше виждала такъв презокеански кораб, Сравнен с онзи, на борда на който беше пътувала от Англия до тук, този явно беше само за много богати. Беше със съвременен дизайн с широк нос, парапетите и подпорите им бяха направени от махагон и отразяваха дневната светлина с червеникав отблясък, В този ранен утринен час слънцето го осветяваше под такъв ъгъл, че целият кораб блестеше и излъчваше някакво сияние от кафяво-червено до златисто.
Тейла изучаваше кораба, чиито декове бяха препълнени с мъже и жени. Кеят, където беше акостирал корабът, представляваше една разбъркана сцена: навсякъде се тълпяха хора, които влачеха или бутаха пълни сакове с багаж и провизии.
После погледът й спря върху мястото, където с големи черни букви, изпъкващи на белия фон, беше написано името на кораба…
— „Тейла“? — шепнешком прочете тя и пребледня. — Този кораб се нарича „Тейла“?
Обзе я топло чувство на нежност и любов, когато осъзна, че някъде в света има мъж, който обича някоя жена — Тейла — толкова много, че е нарекъл кораба си с нейното име. Почувства, че това е тя, че корабът е наречен на нея.
Но беше върната към реалността, когато Ян тръгна с нея и майка си към акостиралите кораби.
— Мамо, по-добре да те качим на кораба ти — каза той, като бегло хвърли око към „Тейла“, който също беше готов за път, Едва изчакваше мига, в който щеше да се качи с Тейла на борда му и ще й каже, че това е техният кораб.
Погледът му се спря върху името на кораба и той се зачуди дали жена му вече го е забелязала.
Дори и да беше, никога не би то свързала със себе си. Тя очакваше че Ян ще се занимава само с ранчото. Тейла едва ли осъзнаваше, че никога нямаше да може да обуздае неговата безкрайна неуморност.
— Толкова много ще ми липсваш, Ян — каза Дона, като гледаше замислено сина си. — Страхувам се, че никога няма да дойдеш в Америка да ме видиш.
Ян погледна към кораба си, а после сведе поглед към майка си.
— Уверявам те, мамо, че Тейла и аз ще дойдем в Америка — каза той. — Може би не следващата година, но ще дойдем и ще прекараме няколко седмици заедно, вероятно около Коледа, когато цялото семейство трябва да се събере заедно.
Тейла слушаше и много се развълнува, когато чу за предстоящото пътуване до Америка. О, боже, възможно ли беше отсега нататък да й се случват само хубави неща! Дали не идваше първо доброто, а после лошото? Възможно ли е всичко да бъде развалено, когато стигне до Англия и разбере за тъжната участ на сестра си?
Тя затвори очи и се опита да прогони мрачната картина, която й се натрапваше в такъв прекрасен миг.
— Кога ще тръгвате за Англия, синко, за да търсите сестрата на Тейла? — попита Дона, застанала в сянката, която хвърляше огромният кораб, който щеше да я отведе обратно в дома й. Към всичко скъпо. Само Ян нямаше да го има там. Но мислено благодареше на Бога, че го беше опазил жив и здрав.
— Днес — каза Ян, като се опитваше да скрие нетърпението си и да не поглежда към кораба си. — Ще се качим на кораба веднага след като твоят отпътува за Америка. — Той погледна към Тейла. — И докато отсъстваме, Хоуки и приятелите му ще ни построят къща върху едно парче земя, което вече купих близо до река Мърей. Когато се върнем, ще имаме уютен и красив дом.
Дона погледна сина си с пълни със сълзи очи. Повдигна воала си и го целуна по бузата, после взе ръката му, отведе го настрани от Тейла и го прегърна отчаяно.
— Синът ми, синът ми! — плачеше тя. — Моля те, пази се!
— Мамо, моля те, не се тревожи — каза Ян и я прегърна нежно. — Знаеш, че всичко ще бъде наред — отдръпна я от себе си и изтри една сълза от лицето й. — Кажи на леля Роуз и чичо Матю, че чудесният им племенник и прекрасната му съпруга скоро ще бъдат в Сиатъл, за да ги видят. Ще им предадеш ли това?
— Да — отвърна Дона, като се опитваше да спре сълзите.
Тейла се приближи към тях и прегърна Дона.
— Приятно и спокойно пътуване! — каза тя. — Винаги ще помня колко мило се отнесохте към мен.
Дона я прегърна, после се обърна и се отдалечи от тях с гордо вдигната брадичка. Почти веднага след като тя се качи на борда, корабът вдигна котва и отпътува.
Тейла и Ян й махаха за сбогом, докато можеха да я различават сред останалите пътници на палубата. После Ян, се обърна към Тейла и обви с ръце кръста й.