Двойна сватба

Той подсвирна.

— Знаеш ли? Идеята ти е чудесна.

— Ако сам посредничиш на собствената си продукция, би могъл да натрупаш голяма печалба — продължи тя. — Ще захранваш с тъкани собствената си фабрика — като постави показалец на устните си, тя се замисли за момент. — Чудя се откъде ще набавим най-добрите машини — тъкачни станове, казани за боядисване… Особено в тези дни и времена. Може би от Ню Йорк или Бирмингам. Определено трябва да отпътуваме, за да набавим основните машини.

— Трябва да отпътуваме, за да купуваме машини! — повтори той, като повдигна вежди многозначително.

Тя също го погледна многозначително.

— Това е моето мнение.

Той я гледаше едновременно с възхищение и предпазливост.

— Изглежда, имаш нюх към бизнеса, любов моя.

Тя се изпъчи гордо.

— Казвала съм ти, че никога няма да бъда щастлива единствено като съпруга.

— Сигурно си права — измърмори той.

Тя се поколеба за минута и след това добави равнодушно:

— След като стана дума, наскоро обсъждах създаването на такова предприятие с Робърт Бринкли. Той напълно се съгласи да ме финансира.

Фейбиан се изуми.

— И ти не се обърна към мен или към баща си?

Тя се изсмя презрително.

— Фейбиан, нито ти, нито баща ми щяхте да проявите и най-малко усилие, за да ми помогнете да започна собствен бизнес. Откакто съм тук, единственото нещо, което ви интересува, е да ми покажете моето място.

Сега очите му светнаха лукаво.

— Изглежда, не сме успели.

— Ха! — извика тя. — Ако откриеш фабрика тук, би ли ме включил в работата?

Той въздъхна.

— Миси, ти искаш много.

— Но никога няма да се съглася на по-малко.

Той пристъпи по-близо до нея. Отправи й придумваща усмивка.

— Виж какво, мила. Ще заминем за Ню Йорк и Бирмингам, за да изберем машините… по време на медения ни месец.

— И след това какво, Фейбиан? — предизвика го тя.

— Дай ми малко време — каза той с умолителен жест. — Ти се надсмиваш над всяко мое предложение. Не мога да се справя с всичко веднага.

След кратко замисляне тя надменно се обърна към него:

— Страхувам се, че това ще ти е по-трудно, отколкото да кажеш просто „Омъжи се за мен, ангел мой“. А аз ще ти позволя да видиш моите машини.

Той се наведе към нея, потиснал лукава усмивка.

— Миси, ти знаеш, че твърдо съм решен да се оженя за тебе.

— Както ти казах, аз няма…

Той я грабна и притисна силно към себе си.

— Другото нещо, което ме накара да те доведа днес тук, беше… да ти покажа моята… машинка — той се наведе и устните му страстно похитиха нейните. Викът на протест заседна в гърлото й тя си помисли раздразнена, че я целува така, сякаш не беше я целувал от седмици. С върховно усилие на волята успя да го отблъсне от себе си.

— Не бързай толкова, Ромео. Искам един отговор веднага.

— Целуни ме и аз обещавам, че ще си помисля — каза той.

Отново налетя върху нея. Езикът му се плъзна надълбоко. Пръстите му сваляха фибите от косата й. Миси се забрави, бързо капитулира пред целувката му и се притисна силно към него. Изглежда, вече не търсеше отговор. Дори не си спомняше и въпроса. О, защо Фейбиан излъчваше такъв чудесен аромат? Тя зарови пръсти в копринената му коса. Езиците им се състезаваха да доставят удоволствие на другия, а целувката им ставаше все по-страстна.