Червеният змей
- Автор: Бенгтсон Франс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Капсарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червеният змей». Краткое содержание книги:
От брега се заизкачваха нагоре към двореца, пресичайки полята от южната му страна. Брат Вилибалд тъкмо обясняваше, че почти са стигнали, когато изведнъж откъм моста вляво се чуха трополене и мъжки гласове — към тях идваше стадо добитък, водено от неколцина мъже.
— Най-сигурно ще е да ги убием — каза Рап и приготви копието си.
Но брат Вилибалд сграбчи ръката му и категорично забрани да използува сила срещу хора, които не са му сторили зло. Орм се съгласи и отбеляза, че. няма да стане нужда да проливат кръв, ако побързат.
Хукнаха към възвишението. Краварите се спряха и ги загледаха изненадани.
— Чии хора сте? — викнаха те.
— На крал Харалд — отвърна Орм.
— Малкият свещеник — изкрещя един. — Това е малкият свещеник, дето се грижеше за крал Харалд! Тия хора,са врагове! Тичайте и събудете двореца!
Рап и останалите двама моментално скочиха и се впуснаха след тях, но добитъкът им препречи пътя и краварите взеха голяма преднина. В това време Орм се затича към хълмчето с брат Вилибалд, който веднага му показа мястото при трите камъка, Орм отмести най-горния и под него намериха огърлицата, точно както Юлва я беше оставила.
— Сега трябва да си плюем на петите — рече той и я пъхна в ризата си.
От двореца вече се чуваха глъчка и викове. Когато двамата се върнаха при Рап и хората му, завариха викинга да се тюхка, че не е успял да спре краварите и да предотврати тревогата. В гнева си бе хвърлил копието по един от придружителите си, който сега лежеше пред голямата порта.
— И това не помогна — рече той. — Само загубих едно добро копие.
Бягаха с всички сили към кораба, но скоро чуха зад себе си крясъци и конски тропот. Орм и Рап се обръщаха през рамо, тичайки. Рап имаше много остро зрение, макар да беше само с едно око.
— Каква чест — промърмори Орм. — Самият крал Свен е тръгнал с тях.
— И явно е бързал — добави Рап, — защото не е успял да си сплете брадата.
Брат Вилибалд не бе млад като другите; въпреки това пъргаво тичаше с тях, повдигнал расото си над коленете.
— Сега е моментът — извика Орм. — Прицелете се добре с копията.
И като рече това, спря на място, обърна се и метна копието си към мъжа, който бе начело на преследвачите. Яхнал едър кон, той галопираше точно пред Свен. Като видя летящото копие, дръпна юздите на коня и го изправи на задните му крака, а острието се заби дълбоко в гърдите на животното; то падна и се претърколи напред, смазвайки ездача под себе си. Рап и хората му хвърлиха копията си по крал Свен, но не улучиха; той вече ги настигаше и те нямаха нищо, с което да се защитят.
Брат Вилибалд се наведе, грабна един голям камък и го хвърли с всичка сила.
— Обичай ближния си — промърмори той. Със силен звук камъкът цапардоса крал Свен право в устата. Той се повали върху врата на коня си н със сърцераздирателен вик се свлече на земята.
— Ето какво наричам добър свещеник — каза Рап. Останалите преследвачи се струпаха около мястото, където лежеше кралят, а Орм и хората му стигнаха до кораба живи и здрави, макар и останали без дъх. Още докато газеха навътре в морето, Орм викна на екипажа незабавно да започне да гребе. Изтеглиха ги на борда и вече се бяха отдалечили доста от брега, когато там се показа първият конник. В сивата мрачина на изгрева вятърът отново бе задухал в тяхна посока и използувайки ветрила и гребла, те бързо успяха да излязат в открито море.
Орм даде веригата на Юлва и й разказа какво се бе случило; дори Рап беше по-словоохотлив от обичайно и хвалеше чудесното попадение на малкия свещеник.
— Надявам се, че ударът е бил достатъчно силен — рече Юлва.
— От устата му течеше кръв, когато падна — отговори Рап. — Съвсем ясно я видях.
— Свещенико — възкликна Юлва, — възнамерявам да те целуна заради този удар. Орм се разсмя.
— Ей от това се страхувах най-много — каза той, — че от прекалена благочестивост ще се влюбиш в някой свещеник.
Брат Вилибалд енергично запротестира, че няма никакво желание да го целуват; при все че не изглеждаше съвсем безразличен към похвалите, с които го обсипваха.
— Но крал Свен няма да забрави скоро целувката, която получи — обади се Орм, — и не е от тези, дето оставят такива неща без отмъщение. Щом пристигнем благополучно вкъщи, ще трябва да накарам майка ми да стегне набързо багажа; мисля, че ще е най-безопасно да се оттеглим в горите, където крале не стъпват. И там ще построя църквата си.
Тук ще разкажем и за по-нататъшните приключения на Орм в гористата област, далеч на север до границата; за страстната му вяра в християнството и за големите постижения на брат Вилибалд в покръстването; за пререканията им със смаландците и кръвните вражди между тях; и за това как туровете се завърнаха в страната.