Досието O.D.E.S.S.A.
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Досието O.D.E.S.S.A.». Краткое содержание книги:
Той често излага простата си философия пред потресената си майка: „Един документ никога не може да бъде истински или фалшив. Той е само ефикасен или неефикасен. Ако някакъв пропуск има предназначението да те прекара през даден пропускателен пункт и успява да стори това, той е добър документ.“
През октомври 1948 година Клаус Винцер преживява втория мръсен номер в своя живот — властите правят обмяна на парите и мястото на райхсмарката се заема от новата дойчемарка. Всичко би било наред, ако обмяната беше извършена едно към едно, но онези хитреци направо отменят райхсмарката и раздават на гражданите с някакви спестявания в банката еднократната сума от 1 000 нови марки. Винцер бе съсипан. За втори път състоянието му се превръща в куп безполезна хартия.
След това магазините се напълниха със стоки и населението престана да изпитва нужда от черния пазар. Клопс беше прибран от полицията, а Винцер хукна да бяга. Използвайки един от собствените си пропуски, той замина за Хановер и подаде молба за назначение в Паспортната служба на английската военна управа.
Представи отлични препоръки от американските власти във Висбаден, подписани от цял полковник от Военновъздушните сили. Те и не можеха да бъдат други, разбира се, тъй като сам си ги беше написал. Английският майор, който прие новия кандидат за работа, остави на масата чашата си с чай и каза:
— Надявам се, разбирате колко важно е за хората винаги и на всяко място да разполагат с необходимите документи.
Винцер го увери в това с неподправена искреност. А два месеца по-късно му се представи и първият щастлив случай. Седнал в някаква бирария, той бавно отпиваше от халбата и лениво разговаряше с някакъв непознат до себе си. Доста пиян, онзи сподели, че се казва Херберт Молдерс и трябва спешно да напусне страната, тъй като англичаните го търсят за извършени през войната престъпления. Но германците могат да получат паспорти единствено от английските окупационни власти, а той не смее да си подаде документите. Винцер му каза, че може да уреди нещичко, но това ще струва пари.
В отговор Молдерс измъкна огърлица от истински брилянти и я постави пред смаяния Винцер. Обясни, че в концлагера, в който служил, някакъв евреин се опитал да откупи свободата си с цената на семейните си бижута. Молдерс ги взел, след което направил необходимото евреинът да попадне в първия контингент за газовите камери. Решил да укрие плячката си въпреки строгите заповеди в това отношение.
Снабден със снимка на този есесовец, седмица по-късно Винцер приготвил паспорта. Дори не му се наложило да го фалшифицира.
Системата на работа в Паспортната служба била проста. В първата канцелария се приемали документите на желаещите да получат нов паспорт, които попълвали и съответната молба. Във втората се извършвала проверка на всички представени книжа — актове за раждане, лични карти, шофьорски книжки. После се извършвала проверка по списъка с търсените военнопрестъпници и след одобряване на молбата комплектът документи се представял на началника на отдела за подпис. В третата канцелария просто изваждали празните паспорти от сейфа, попълвали данните на съответните молители и седмица по-късно им ги връчвали.
Винцер уредил да го преместят на работа в третата канцелария. Там съвсем спокойно попълнил една молба от името на Молдерс, под друго име, разбира се, поставил резолюцията „молбата се удовлетворява“ с почерка на началника на втората канцелария и фалшифицирал подписа му.
После влязъл във втората канцелария да прибере готовите и вече разписани комплекти с документи, които били деветнадесет на брой. Сред тях пъхнал документите на Молдерс, а след това ги внесъл за подпис от шефа на службата майор Джонстън. Уверил се, че са му поднесени точно двадесет комплекта документи, майорът отворил касата и извадил двадесет паспорта. Поръчал на Винцер да ги попълни и той прилежно изпълнил заповедта. После ги подпечатал с официалния печат на Паспортната служба, връчил деветнадесет от тях на щастливите собственици, нетърпеливо тълпящи се пред гишето, а последният сложил в джоба си. В архивата постъпили точно двадесет молби за паспорти, които били съответно заведени.
Още същата вечер връчил на Молдерс паспорта и прибрал огърлицата. Бил много доволен, че е открил нов начин да се препитава.