Софи
- Автор: Кулман Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Софи». Краткое содержание книги:
А междувременно тя остава и без пукнат грош. Отчаяна, не вижда друг изход, освен да започне работа като слугиня в провинциално имение, където съдбата й готви нови премеждия…
Слабостта на готвачката към Линдхърст бе всеизвестен факт и тя често стигаше до крайности в желанието си да му достави удоволствие. Не минаваше и ден, без да му изпече някое специално лакомство, приготвено от плодове, тъй като плодовете бяха пък неговата слабост.
Тази сутрин това бе плодова пита с ананас и кайсии, но парчета от нея имаше само в подносите на родителите му.
Сигурна, че това е неволен пропуск, девойката се обърна, за да уведоми готвачката. Тя продължаваше да мъмри Мег. Тъй като знаеше много добре на каква опасност се излага, когато я прекъсне в такъв момент, тя реши да поеме нещата в свои ръце. Нямаше възможност да бъде с Никълъс, но поне можеше да се погрижи той да си получи сладкиша.
Като си представяше усмивката му, когато го опита, тя избра най-апетитните парчета от другите два подноса и ги постави в неговия. В този момент се появи Джулиъс, третия лакей, за да вземе таблата на младия мъж. Двамата се поздравиха и всеки продължи да си върши работата.
Междувременно в другия край на кухнята готвачката продължаваше да гълчи Мег, като сочеше гневно към причината: чиния с плодов сладкиш.
— Така. Сега разбра ли? — попита тя, вперила поглед в слабото момиче със зачервено лице пред себе си.
Слугинята закима така енергично, че бонето й падна.
— Да, госпожо. Лорд Линдхърст не трябва да яде нищо, което съдържа ананас, тъй като се обрива и получава сърбеж от него.
— Освен другите неприятни неща — измърмори готвачката и се намръщи.
Бедният лорд Линдхърст. Слава Богу, че беше видяла как Мег слага ананасовия сладкиш в подноса му.
— Моля за извинение, госпожо — прошепна момичето, като се наведе, за да си вдигне бонето. — Но негово височество нямаше ли да усети, че в сладкиша има ананас, и да не яде повече от него?
Готвачката поклати глава.
— Не, заради кайсиите. Това е едно недобро съчетание. Когато се приготвят заедно, човек не може да усети вкуса на едното заради другото.
— След като съчетанието не е добре, как така го използвахте?
— Защото нейно височество го обича много; именно тя го поиска. — Въздъхна над безнадеждния вкус на своята господарка, и даде знак на Мег, че я освобождава. — Е, не стой повече тук. Отрежи парче от крушовия пай, който изстива на прозореца, и го сложи в подноса на негово височество.
Момичето побърза да се подчини, но веднага се върна.
— О, Боже! Джулиъс вече е отнесъл таблата. Готвачката изсумтя.
— Е, вече нищо не можем да направим. Просто остави пая на шкафа. Негово височество несъмнено ще забележи липсата на сладкиш и ще изпрати Джулиъс, за да му го занесе.
Никълъс обаче бе прекалено угрижен, за да забележи каквото и да е. А това, което бе обсебило съзнанието му, бе Софи.
Никоя жена досега не го бе пленявала, нито обърквала толкова. Тя ту се отдаваше на неговите прегръдки и целувки, ту го избягваше, сякаш бе болен от чума. Всъщност през последните дни тя очевидно все бързаше да се скрие колкото може по-скоро от погледа му.
Младият мъж взе разсеяно парче плодов сладкиш от чинията в подноса си и отхапа от него, като се опитваше да проумее действията й. Докато дъвчеше, се запита дали не бе започнала да го отбягва заради целувките му. Възможно ли бе да й се бяха сторили неприятни и сега да се опитваше да си ги спести.
Довърши парчето все с тази мисъл в главата. Никога досега не бе получавал оплаквания заради целувките си. Нещо повече, обикновено след като ги опитаха, жените започваха да ги очакват с нетърпение.
Но той пък никога не бе целувал друга жена така, както бе целувал Софи. Когато беше с нея, го завладя такава страст, че позволи да го води желанието вместо разумът, както бе правил винаги в миналото. Възможно ли беше да се е държал грубо? Прекалено настойчиво и нетърпеливо? Дали не я бе изплашил с дивата си страст?
Усмихна се мрачно на тази мисъл. По дяволите, той бе изплашил самия себе си. В нея имаше нещо изненадващо примитивно, нещо дълбоко и отчаяно — глад, който не можеше да се обясни само с плътско желание и който го изпълваше с копнеж да я обича… със сърце, душа и ум.
Еднакво объркан както от собственото си поведение, така и от нейното, той взе второто парче сладкиш и отхапа единия му ъгъл. Когато сладкият, сочен пълнеж изпълни устата му, усети някакво странно изтръпване. Това неприятно усещане му бе добре познато и го накара да огледа притеснено парчето. Беше имал подобно усещане, когато бе изял по невнимание ананасовата гарнитура на шунката на приема в Кингсдейл. Каква ужасна нощ бе прекарал след това!