Якешину

Рейко се огледа трескаво и видя Хару, която бързо се отдалечаваше през сцената на битката. Лавираше между сражаващите се, които изобщо не я забелязваха. Отдясно една монахиня, размахала сопа, с писък се нахвърли върху Рейко. Тя я пресрещна с кинжала си и преряза корема й. Още монахини се втурнаха след Рейко. Войници на коне препречиха пътя й. Когато ги заобиколи, тя беше успяла да се откъсне от монахините, но пък беше загубила Хару. После зърна момичето, което се мярна сред един гъстак дървета при северната страна на храма. Рейко забърза след нея.

Тази част беше пуста. Растителността скриваше светлините от постройките и изолираше шума от битката. Рейко забеляза как тъмната фигура, която преследваше, изтича по чакълената пътека и се шмугна под едно дърво. Рейко я последва през скрит в шубрака тунел и когато излезе от другата страна, изведнъж се озова на малка поляна. Пред нея се мержелееше двуетажното жилище на висшия свещеник. Рейко спря, задъхана от изтощение и тревога. Хару не се виждаше никъде, но вратата на къщата беше открехната. Втурна се нагоре по стъпалата и се шмугна през полуотворената врата. Сумрачен коридор опасваше вътрешността на сградата, която тънеше в мрак. Рейко се ослуша и долови отривисти хрипове, които идваха от осветеното пространство в дъното. Тя пипнешком се придвижи напред през стаите. Светлината идваше от лампа, която гореше зад една хартиена стена. Хриповете сега бяха по-силни, съпроводени от стържене на нещо по пода. После се разнесе странен шум от тътрене и накрая скърцане. Рейко надзърна в стаята — вътре нямаше никой, но един шкаф от черно полирано дърво стоеше странно изкривен, а сянката зад него всъщност не беше сянка, а дупка, от която се разнасяше ритмично тракане. Обзета от ужас, тя изведнъж проумя какво се бе случило. Хару беше преместила шкафа и се беше спуснала през тайния вход в подземното и царство на сектата.