Силата на парите

I

Лазарин пристигна късно вечерта в замъка ла’Тур дю Роа и сметна за невъзможно и неудобно по това време да безпокои обитателите на имението дьо Горд. На другата сутрин към десет, макар още да се чувствуваше отпаднала, нареди да приготвят каретата и за час и половина преодоля разстоянието до замъка дьо Горд. Раул, сигурен, че Лазарин ще дойде, бе застанал до прозореца и с пристигането на каретата вече беше на входа.

— Колко се радвам, че дойдохте, сестро! — рече младият мъж, като целуна радостно гостенката. — Идването ви е голяма утеха за мен…

— Отиваме ли при Жана?

— Не… По-добре предварително да поговорим.

Двамата влязоха в малката гостна на партера. Лазарин се вгледа по-внимателно в лицето на своя зет — за няколко месеца то бе отслабнало, посърнало, дълбока бръчка прорязваше челото. Върху слепоочията косата беше побеляла.

— Скъпа сестро — пророни печално графът, — голямо нещастие тегне над този замък, страданието е моята участ!

— Нима сте изгубили всякаква надежда? — възкликна Лазарин.

— Докато Жана диша, ще се надявам, но има минути, когато се убеждавам, че всичките ни усилия остават напразни. Помолих ви да поговорим предварително, за да ви предупредя, че Жана се е променила много — само външно, разбира се, кроткият й характер е все същият. Надявам се, че ще се овладеете и няма да изразите уплаха или страдание при вида на сегашната Жана — почти безплътен призрак на някогашната ми весела и жизнена любима.

— Боже мой! Нима толкова се е променила!… Бъдете спокоен, драги Раул, лицето ми няма да изрази нищо друго освен радост от срещата. Ще се усмихвам дори, макар и със свито сърце.

Маркизата замлъкна, като обмисляше положението. След пауза попита:

— Кой сега се грижи за Жана?

— Доктор Максим Жиро.

— Какво представлява той?

— Единственият доктор, на когото Жана вярва. Но междувременно се обърнахме и към най-видните парижки лекари. Те се съвещаваха, обсъждаха, но така и не откриха на какво се дължи заболяването на милата графиня.

— А Рене? — попита маркизата. — Нищо не ми казахте за Рене.

— Рене е същински ангел! — възкликна графът. — От първия ден на заболяването Рене не се отделя от своята сестра. Денонощно бди над нея, по цели нощи не спи… Ужасява ме мисълта, че и Рене може да се разболее от силното изтощаване… Сега, когато вече знаете всичко, драго сестро, да отидем при Жана. Колко ще се зарадва, клетата!

Графът и маркизата се запътиха към спалнята на Жана. Граф Раул влезе пръв и остави вратата открехната, като помоли Лазарин да почака вън.

— Искаш ли, малка моя, да ти доведа една гостенка, която много обичаме? — обърна се той към Жана.

— О, нима Лазарин е пристигнала вече? — тихо промълви младата графиня.