Зоната
- Автор: Чайлд Линкольн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зоната». Краткое содержание книги:
При рутинно проучване на пещера в ледник групата открива огромно древно животно, хванато в капана на леден блок. Медийният конгломерат, който спонсорира експедицията, веднага се намесва и организира уникален спектакъл — съществото ще бъде извадено от леда и размразено на живо по телевизията. Въпреки злокобните предупреждения на жителите на местното село и научните опасения на Маршал и хората му „драматизацията“ на живо набира скорост… докато учените не правят още по-ужасяващо откритие. Звярът може да се окаже древна машина за убиване. И може би всички прибързват, като го смятат за мъртъв.
— Невидим — повтори Логан, — което ще рече много по-близо до Русия.
Маршал кимна.
— Може би дори вътре в страната. Активният сонар ще покаже точното местоположение на обекта. Но инсталация като база „Страх“ няма нужда да знае това, или поне не веднага. Тях ще ги интересува повече дали обектът е насочен към тях, а пасивният сонар може да даде такава информация. Тогава може тихо да използват АДО, за да научат каква е траекторията на ракетата.
— АДО?
— Анализ на движещи се обекти. Той ти дава обсега, скоростта и дори курса много преди радарът да успее да засече позиция.
— И всичко това в малък пакет, който не се забелязва лесно. Много интересно — Логан замълча. — Въпросът е дали ще ни спаси главите. Маршал погледна надолу към уреда, който изглеждаше като дело на побъркан учен.
— Мисля, че ни дава възможност да се сражаваме. Няма нужда да ти обяснявам, че от петте сетива слухът е единственият напълно механичен процес. Звуковата вълна променя въздушното налягане и предизвиква вибрации. При подходяща честота вълните могат да проникнат във всекиго и във всичко. Крайно ниските честоти ще предизвикат у човека задушаване, депресия, включително безпокойство. Според някои високите честоти объркват нормалния сърдечен ритъм и дори се смята, че причиняват рак. Носят се слухове за инфразвукови или ултразвукови оръжия, които могат да раняват, парализират и дори да убиват. Може би точно такива изследвания са били истинското предназначение на тази инсталация.
— Би било доста голяма ирония. — Логан потупа количката. — Значи това е готово?
— Като изключим батериите, да. Съли отиде да намери.
— Значи вече имаме оръжие. Остава да открием и целта.
— Няма гаранция, че идва насам. Вероятно ще трябва да измислим някаква примамка.
— Примамка? Може би по-точното определение би било „хапка“. — Логан отново замълча. — Има и нещо друго, за което си мислех. Тези две създания. Онова, което вие открихте, и това, което са открили преди петдесет години. Смяташ ли, че са свързани?
— Добър въпрос. Аз успях само да го зърна в блока замърсен лед. Но описанието на Гонзалес съвпада с това на Усугук и…
— Нямах това предвид. Чудя се дали има роднинска връзка помежду им?
Маршал го погледна.
— Искаш да кажеш, като баща и дете?
Логан кимна.
— Или майка и дете. Разделени и след това светкавично замразени от едно и също ненормално климатично явление.
— Боже — преглътна Маршал. — Ако наистина е така, надявам се родителят да не разбере какво се е случило с детето.
Логан потърка брадичката си.
— Като стана дума за детето, задавал ли си си въпроса какво го е убило?
— Намекваш, че не е било електричеството?
— Точно така. Но не съм стигнал до никакви изводи. А ти?
— Не, но ми се стори много интересно, че нито едно от съществата не е яло от убитите хора.
— Вече ти казах. То не умря, а избра да напусне физическия свят.
Това беше Усугук. Той седеше, кръстосал крака, в единия от ъглите на студиото с ръце отпуснати върху коленете. Беше толкова неподвижен и тих, че Маршал дори не бе забелязал присъствието му. Като видя спокойното, сдържано изражение на тунита и усети тихото му, но твърдо като гранит убеждение, Маршал усети, че е почти готов също да повярва в това.
— Тази история, която ми разказа — обърна се той към шамана, — за Анатак и боговете на мрака… Доста мрачна и тревожна дори за чужденец като мен. Трябва да те попитам, ако наистина вярваш, че си имаме работа с куршуг, Гълтача на духове, защо се съгласи да се върнеш с мен?
Усугук го погледна.
— Моят народ вярва, че нищо не се случва безпричинно. Боговете са ми приготвили съдба, предопределена още от деня, когато съм се родил. Когато бях млад и се отдалечих от своя народ, те ме доведоха до това място, защото знаеха, че накрая то ще ме върне дори по-близо и по-силно, отколкото преди. Когато обърнах гръб на духовния свят, аз го приех.
Маршал замислено го загледа. И изведнъж разбра. През всички тези години, в които е водил според най-традиционните тунитски ценности един аскетичен, монашески духовен живот, Усугук е изкупвал вината си, че за кратко е предал вярата си. И завръщането му тук, където бе извършил предателството, беше последният акт на неговото изкупление.
— Съжалявам, че се стигна дотук — каза Маршал. — Нямах намерение да те излагам на такава голяма опасност.