Сърцето на амазонката
- Автор: Хауърд Линда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вирджиния Драгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сърцето на амазонката». Краткое содержание книги:
— Мислех си, че си пияница — каза тя с блеснали очи.
— Аз пък си помислих, че отчаяно се нуждаеш от мъж — сви вежди той.
— И това, разбира се, би било първото нещо, за което би се погрижил.
— Да, госпожо — провлече той. — И тогава, и сега.
— Поне си постоянен.
— И настоятелен. Няма ли да го направим днес?
Тя се усмихна и поклати глава.
— Утре.
— Щом утре може, защо не и днес?
— Защото аз казвам така.
— Нещо май си се главозамаяла.
Тя му изпрати въздушна целувка, все още усмихваща се. Стомахът му се сви и започна да се възбужда, когато установи, че и той самият се усмихва. Сенките се бяха вдигнали от очите й и изглеждаше щастлива. Бен искаше този израз да се задържи на лицето й; искаше всяка сутрин да се събужда усмихната, с очи изпълнени със сънливо удовлетворение, докато се обръща към него и слага ръка на гърдите му.
Обедното тропическо слънце го изгаряше, но след миг вече не беше и наполовина толкова ярко, когато изведнъж прозря нещо и това прозрение го ослепи като светкавица. Зениците на очите му се разшириха и като че ли в тях се забиха остриета, които почти го ослепиха. Сграбчи кормилото като спасителен пояс и се опита да регулира дишането си, за да върне света в нормалната му орбита.
Беше твърдо решен да задържи Джилиън в Манаус, да има „връзка“ с нея, каквото и да означаваше това. Стана му съвсем ясно: искаше я. Искаше да спи с нея всяка нощ. Логично погледнато, това означаваше да живеят заедно. Макар че никога не беше достигал до там, той прие тази идея и дори я хареса. Но в този невероятен момент, в който разбра истината, всичките му мисли изкристализираха и предпазните вентили на навиците му бяха унищожени.
Искаше Джилиън завинаги.
Вече дори и да живеят заедно му изглеждаше доста непостоянно, доста ненадеждно. Искаше силата на законното обвързване. В ума му никога досега не се беше появявала мисълта за брак, но това беше единствената реална възможност Джилиън да бъде негова за цял живот.
Ръцете му трепереха, докато намаляваше скоростта на двигателя и насочваше лодката към брега.
— Какво правиш? — погледна го тя любопитно.
Цялото му тяло потръпваше и тя внезапно се изплаши. Протегна ръка и обхвана кръста му, за да го подкрепи.
— Бен? Как си? Нещо не е наред ли?
— Нищо — отвърна той през стиснати зъби. — Трябва да те имам. Сега.
Беше различно от мърморенето и шеговито изобретателните опити за склоняване, с които я беше забавлявал предишните няколко дни. Нямаше вече шега в очите му. Изразът на лицето му беше ужасно напрегнат. Все още трепереше, като мощните мускули на голия му торс бяха така напрегнати, че тя виждаше как играят.
— Не казвай не. Моля те. Не и този път. — Едвам говореше. Цялото му тяло гореше от неудържима нужда.
Тя се поколеба още няколко секунди, смутена и леко разтревожена. След това разбра какво трябва да направи. Целуна го леко по изпотеното голо рамо и отиде под навеса да се приготви за него.
Докато Бен закотви лодката, тя лежеше гола върху дюшека и го чакаше. Учудването от досегашната му слепота все още се четеше в очите му, когато отиде към нея, свали панталоните си и се отпусна в ръцете й. Проникна веднага в нея, като натисна силно още при първия опит. Тя трепна от болка, но го притисна още по-страстно към себе си, като се опитваше да облекчи отчаяната му нужда.
Щом проникна в нея, ужасното напрежение като че ли изчезна от тялото му, мускулите му се отпуснаха, интимният контакт с нея го освободи от някаква непоносима вътрешна болка.
Тя галеше нежно раменете и врата му, плъзгаше пръстите си под тъмната му коса. След малко той се повдигна а лакти, за да не й тежи. Сините му очи бяха потъмнели. Започна да целува бавно, топло, прелъстително устата и шията й и след това започна да я люби с непоносима нежност.
Те лежаха в обятията си в обедната жега и се радваха на близостта си. Разгорещеното им сливане предишните пъти само ги бе подготвило за това, което им се случваше сега, за бавния екстаз, който ги беше обхванал и не искаше да ги пусне. Чувствата й бяха болезнено изострени. Всяко докосване до кожата й я караше да стене от удоволствие. Той мързеливо облиза зърната на гърдите й и дивият й напрегнат вик накара птиците да литнат уплашено. Времето не означаваше нищо за нея. Искаше този момент никога да не свърши.
Но той отлетя. Трябваше — беше толкова напрегнато, че не можеха да издържат дълго. След това той се изтегна до нея, отпуснат и сънлив. Ръката му разсеяно разтриваше корема й, като че ли беше алигатор, който трябва да бъде приспан.
Тя не искаше да говори, не искаше да го пита защо го е направил. Страхуваше, че ще се разплаче. Емоциите я изпълваха, стана й трудно да диша. Обичаше го толкова много.