История на Стария свят — Изтокът и Гърция

На другата страна на свещения път през най-усилните години на Пелопонеската война атиняните въздигнали второто жилище на Атина, покровителката на града (Полиада) — Ерехтейона, едно от най-тънките произведения на гръцката йонийска архитектура, където в едно здание били съединени култовете на предишния покровител на града — бога на морето и на морската търговия Посеидон, — с тия на новата господарка на Атинската държава — Атина, която донесла в града маслиновото дърво. Между Партенона и Ерехтейона се издигала колосалната статуя на Атина-Предводителката (Промахос), златният връх на копието на която блестял надалеч и се виждал отдалеч в морето.

Такъв е центърът на Атина, като велика и първа държава в Гърция. В сравнение с него останалите части на града били бедни и незначителни. Тесни и криви улици, скромни къщи, дюкяни и работилници, шум, прах и кал. Цялото атинско население живеело в повече или по-малко еднакви условия. Много богати граждани не си строяли разкошни дворци. Когато Алкивиад пръв украсил стените на своя дом с картини, за това заговорили по целия град. Атина била демократична, и богатите хора в Атина се бояли рязко да се отличават от масите с разкошен живот и с богата обстановка. Толкова повече, че атинските мъже прекарвали доста малка част от времето си вкъщи. Площадът-пазар, Пниксът, където се събирало народното събрание, зданието на съда и зданието на съвета, — ето местата, в конто по-висшите обществени класи прекарвали времето си. Низшите класи работели в Пирея в доковете и складовете, в дюкяните и в работилниците си. Но всички, и висши и низши, посвещавали свободното си време в упражнения на тялото, на физически упражнения и спорт. За тази цел в околностите на града имало построени много спортни площадки, заградени с портики, гимназии и палестри, където цялото атинско население — и млади, и стари — с часове се упражнявали в бягане, в хвърляне на диск и копия, в игра с топки, борба и т.н., като умивали след това тялото си в студената вода на басейните, съставляващи част от гимназиите и палестрите. В същите тия гимназии се водело и обучението на юношите, задължително за всеки млад атинянин. Наред с физическата и военна тренировка, наред с подготовката за местни и обшогръцки състезания, момчетата се учели на четмо и писмо, запознавали ги с основните математически знания, но особено усърдно ги учели на музика, пеене и четене на великите произведения на гръцката литература, главно Омировите поеми.