Неизживени спомени
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #30
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирена Алексиева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Неизживени спомени». Краткое содержание книги:
Когато Лийлънд Гонт отваря магазина „Неизживени спомени“, всички жители на Касъл Рок бързат да го посетят и неизменно намират нова, за което са мечтали… Но на каква цена?
Защото Лийлънд Гонт си прави експеримент — какво хората са готови да заплатят за най-съкровените си мечти и желания. Той е убеден, че всичко на този свят се продава: любовта, надеждата, дори и човешката душа.
Тя не знаеше нищо за хазарта — съвсем искрено вярваше, че той ходи на хиподрума само за да гледа. Не знаеше и за злоупотребите. Беше подочула, че някои от роднините на Данфърд са имали проблеми със здравето, но не свързваше поведението на мъжа си с това. Той не пиеше до забрава, не излизаше гол по улиците, не си говореше сам и тя нямаше причина да смята, че нещо с психиката му не е в ред. Затова търсеше вината в себе си. Просто бе решила, че нещо в нея не е наред и че заради това нещо Данфърд в един момент бе престанал да я обича.
От шест месеца насам тя се мъчеше да приеме нерадостната мисъл, че ще прекара останалите двадесет, а може би и тридесет години от живота си в съжителство с този мъж, който постепенно бе станал злобен, саркастичен, накрая и напълно безразличен към нея. За него тя бе просто една вещ… докато не се изпречеше на пътя му. А ако го направеше — ако вечерята не беше готова, когато той бе готов за нея, ако подът в кабинета му изглеждаше мръсен, ако страниците на вестника бяха разбъркани, когато сядаше да закусва сутрин — тогава той я наричаше тъпачка. Казваше й, че дори главата й да падне, няма да го усети. Казваше й, че ако в главите вместо мозък има динамит, тя няма да може и носа си да издуха без капсул-детонатор. В началото Миртъл правеше някакви опити да се защитава от нападките му, но той сриваше защитата й като пясъчна кула. Ако му се ядосаше, той се нахвърляше срещу нея така обезумял, че направо я плашеше. Затова тя вдигна ръце и се примири със съдбата си. Усмихваше се безпомощно на гнева му, обещаваше, че ще се поправи, и се затваряше в спалнята им, дето плачеше и се молеше да има с кого да поговори.
Вместо с приятелка говореше с куклите си. Бе започнала да ги колекционира през първите няколко години от брака им и винаги ги държеше скрити на тавана. През последната година обаче бе свалила куклите в килера и от време на време, когато очите й пресъхнеха от плач, тя се затваряше в малката стаичка и си играеше с тях. Те никога не крещяха, не обиждаха, не я питаха от само себе си ли е толкова глупава или е взимала уроци.
Вчера, в новия магазин, Миртъл бе видяла най-прекрасната кукла на света.
А днес всичко изведнъж се бе променило.
Още от сутринта.
Тя за пореден път пъхна ръка под масата и се ощипа, за да се увери, че не сънува. Но дори и след ощипването продължаваше да седи в „Морис“, а срещу нея Данфърд ядеше с апетит, на лицето му имаше усмивка, която почти й изглеждаше чужда след толкова време.
Не знаеше какво е предизвикало промяната в него, не смееше и да попита. Знаеше, че предишната вечер бе ходил на хиподрума в Люистън — както почти винаги правеше, вероятно защото хората, които срещаше там бяха по-интересни от онези, с които ежедневно се сблъскваше в Касъл Рок (жена му например) — и когато се събуди сутринта, Миртъл очакваше да намери неговата половина от леглото празна и да го чуе да мърмори ядосано на долния етаж.
Но той лежеше в леглото до нея, облечен в червената раирана пижама, която тя му бе подарила за Коледа. За пръв път го виждаше да я носи. Всъщност, доколкото й бе известно, изобщо не я бе обличал досега. Беше буден, обърна се към нея и я погледна усмихнат. В първия момент тази усмивка я уплаши. Помисли си, че се готви да я убие.
Но той я погали по гърдите и й намигна.
— Какво ще кажеш, Мирт? Или ти е рано още?
И така двамата се любиха. Любиха се за пръв път от пет месеца насам. Той беше направо страхотен, а ето, че сега обядваха в „Морис“ в ранния неделен следобед като млада влюбена двойка. Миртъл не знаеше какво бе чудото, променило така мъжа й за една нощ, но и не я интересуваше. Единственото, което искаше, бе да се наслаждава на тези мигове, с надеждата, че няма да са кратки.
— Всичко наред ли е, Мирт? — попита Кийтън и вдигна глава от чинията.
Тя посегна свенливо през масата и докосна ръката му.
— Да. Всичко е просто… чудесно — отвърна и бързо взе салфетката да избърше очите си.
2
Кийтън нагъваше своя „Бьоф Борнен“, или както там му викат французите, с огромен апетит. Причината за това щастие бе съвсем проста. Всички коне, на които бе заложил с помощта на играта снощи, бяха спечелили. Дори Малабар, при шансове тридесет към едно. На връщане към Касъл Рок той направо летеше от радост с осемнадесет хиляди долара, натъпкани по джобовете на сакото му. Букмейкърът му сигурно още се чудеше къде са отишли парите, но Кийтън знаеше. Те бяха на сигурно място, заключени в кабинета му при безценната игра.