7 дни и 7 нощи

Когато се увери, че микрофонът й е изключен, Оливия свали слушалките и съсредоточи цялото си внимание върху Мат, който стоеше все така небрежно облегнат на масата. Оливия повдигна вежди в очакване.

— Е, готова ли си да се преместиш в Ню Йорк и да си изкарваш прехраната, като се караме? — попита той.

— Още не мога да повярвам, че искат да ми плащат толкова много пари само за да споря с теб.

Мат се усмихна. Усмивките и на двамата бяха по-широки от нормалното.

— Точно това ги привлича — отбеляза той.

Тя наклони глава и се вгледа в лицето на мъжа до себе си.

— Да, но има един проблем. Ами ако продължим в този дух и един ден се събудим и между нас е настанала такава хармония, че не можем да измислим нищо, за което да спорим?

Двамата се погледнаха, после отклониха погледи встрани и пак се погледнаха, едва сдържайки се да не избухнат в смях.

— Знаеш ли — каза той и преметна ръка през рамото й, за да я придърпа към себе си, — ще му мислим тогава, когато обявят световния мир. — Той долепи устни до нейните.

— Да — прошепна тя. — Или когато проведат зимните олимпийски игри в ада.