Силата на сянката
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Силата на сянката». Краткое содержание книги:
Докато приятелите и враговете му заговорничат и събират сили, Лорд Дракон изучава текстовете на древни пророчества и се бори да овладее Силата, която е негова. Но всички знаят, че предстои война — война срещу Отстъпниците и всички, които се опълчат срещу Дракона. А затворът, държащ Тъмния, бавно, но неотменно губи силата си. В Последната битка, Ранд ал-Тор знае срещу кого трябва да се възправи.
„Глупачка! — смъмри се тя гневно. — Глупачка! Вече може да са разбрали, че съм тук. Вече може да са ми устроили капан.“ Помисли си дали да не излезе от съня и да се върне в леглото си в Тийр, но не беше намерила нищо. Ако изобщо имаше нещо за намиране.
В улицата пред нея изведнъж изникна висока жена, стройна, в широка кафява пола и свободно падаща бяла блуза, с кафяв шал около раменете и забрадка, покриваща отчасти бялата коса, падаща до кръста й. Въпреки простоватите си дрехи носеше твърде много нанизи и гривни от злато и слонова кост. Опряла юмруци на хълбоците си, тя се взираше право в Егвийн и се мръщеше.
„Друга глупава жена, която сънува, че е там, където не й е мястото, и не вярва на това, което виждат очите й“ — помисли си Егвийн. Знаеше наизуст описанието на всяка жена, която е заминала с Лиандрин, а тази тук определено не приличаше на нито една от тях. Но жената не изчезна; стоеше си на мястото, докато Егвийн плавно се приближаваше към нея. „Защо не изчезва? Защо?… О, Светлина! Но тя наистина…“ Посегна рязко към потоците, за да сплете мълния, да овърже жената с Въздух, и занапипва припряно.
— Стъпи най-сетне на земята, момиче — сопна се жената. — Достатъчно грижи ми създаде, докато те намеря отново, та сега да ми прехвърчаш като птиченце.
Егвийн изведнъж спря да лети. Стъпалата й се удариха грубо в настилката и тя се олюля. Беше гласът на айилката, но жената сега беше по-стара. Не толкова, колкото Егвийн си бе помислила отначало — всъщност изглеждаше много по-млада, отколкото предполагаха белите й коси — но този глас и тези остри сини очи… беше сигурна, че жената е същата.
— Вие сте… различна — промълви тя.
— Каквато си поискаш можеш да бъдеш. Тук. — Жената бе смутена, но не чак толкова. — Понякога обичам да си спомням… Това не е важно. Ти си от Бялата кула, нали? Отдавна не са имали Сънебродница. От много отдавна. Аз съм Амис, от септата Девет долини на Таардад Айил.
— О, ти си Мъдра? И разбираш от сънищата, знаеш за Тел-айеран-риод! Ти можеш да… Аз съм Егвийн. Егвийн ал-Вийр. — Тя вдиша дълбоко. Амис не приличаше на жена, която можеш да излъжеш. — Аз съм Айез Седай. От Зелената Аджа.
Изражението на Амис не се промени особено. Леко присвиване на очите може би, малко скептицизъм. Егвийн не изглеждаше достатъчно възрастна за пълноправна Айез Седай. Но това, което каза, беше само:
— Смятах да те оставя гола-голеничка, докато не помолиш за подходящи дрехи. Да си наденеш ей така кадин-сор, като някоя… Изненада ме, как само се измъкна и обърна копието ми срещу мен. Но още не си обучена, нали тъй, колкото и да си силна. Иначе нямаше да скочиш точно на пътя на плячката ми, където хич не би пожелала да бъдеш. А и това твое хвърчене насам-натам? Ти затова ли си ми дошла в Тел-айеран-риод — в Тел-айеран-риод! — само за да зяпаш из града, където и да е това чудо?
— Това е Танчико — отвърна плахо Егвийн. „Тя не знае.“ Но тогава как я беше последвала и намерила? Явно беше, че тя знае много повече за Света на сънищата от Егвийн. — Ти можеш да ми помогнеш. Опитвам се да намеря едни жени от Черната Аджа, Мраколюбки. Мисля, че са тук, и трябва да ги намеря, ако наистина са тук.
— Значи това наистина го има — почти прошепна Амис. — Аджа на Сенкобези в Бялата кула. — Жената поклати глава. — Ти си като момиче, току-що венчало се за копието, което си въобразява, че ей сега ще пребори мъжете и ще заповдига планини. За нея то ще означава няколко цицини повече и един полезен урок по смирение. За теб тук то може да означава гибел. — Амис огледа белите здания и направи гримаса. — Танчико, казваш? В… Тарабон? Градът умира, самоизяжда се. Мрак цари тук, и зло. Повече зло от това, на което са способни мъжете. Или жените. — Тя изгледа укорно Егвийн. — Не можеш да го видиш, нито да го усетиш, нали? А си ми тръгнала да гониш Сенкобези в Тел-айеран-риод.
— Зло? — каза бързо Егвийн. — Това може да са те. Сигурна ли си? Ако ти кажа как изглеждат, можеш ли да ме увериш, че са те? Мога да ти ги опиша. Мога да ти ги опиша до последното косъмче на косите им.
— Дете — промърмори Амис. — Дете, което иска сребърна гривна от баща си, когато още нищо не знае за цената й, нито как се прави. Много има да учиш. Много повече от това, на което мога да започна да те уча сега. Ела в Триделната земя. Ще пръсна сред клановете мълва, че една Айез Седай на име Егвийн ал-Вийр ще бъде доведена при мен в твърдината Студени скали. Името си само кажи и си покажи пръстена с Великата змия, и ще можеш спокойно да минеш. Сега не съм там, но ще се върна от Руйдийн преди да си пристигнала.