Другата кралица
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #7
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата кралица». Краткое содержание книги:
Както и си мислех, именно мълвата за тази близост разстройва кралицата повече от всичко друго. Когато най-после ме допускат в личния й кабинет, докато нейните дами открито ни слушат, а Сесил стои до нея, това е първият въпрос, който тя повдига.
— Смятах, че именно вие, Шрусбъри, няма да оглупеете така, когато видите едно красиво лице — процежда тя, почти веднага щом влизам в стаята.
— Не съм — казвам с овладян глас.
— Не сте глупак? Или тя няма красиво лице?
Ако тя беше крал, нямаше да запраща въпросите с такава ревнива енергичност. Никой мъж не може да отговори задоволително на подобни въпроси, зададени от една почти четирийсетгодишна жена, за която разцветът на външната привлекателност отдавна е отминал, по отношение на съперницата й, най-красивата жена на света и още ненавършила трийсет.
— Сигурен съм, че съм глупак — казвам тихо. — Но не съм оглупял от любов по нея.
— Оставяли сте я да прави каквото пожелае.
— Оставях я да прави каквото смятах за правилно — казвам уморено. — Оставях я да излиза на езда, както ми беше наредено, заради здравето й. Тя се разболя, докато беше поверена на моите грижи, и съжалявам за това. Позволявах й да седи с жена ми и да шие заедно с нея, за да си правят компания. Знам със сигурност, че разговаряха единствено за дреболии.
Виждам пламъчето, което проблясва в тъмните й очи при тези думи. Винаги се е гордяла, че притежава интелигентността и образоваността на мъж.
— Женски приказки — подхвърлям пренебрежително и я виждам как кимва одобрително. — А през повечето вечери тя се хранеше с нас, защото не искаше да е сама. Свикнала е да е заобиколена от много хора. Свикнала е да има придворни, а сега си няма никого.
— Под собствен брокатен балдахин! — възкликва тя.
— Когато най-напред ми я поверихте, вие ми наредихте да се отнасям с нея като с властваща кралица — отбелязвам с възможно най-мек тон. Не трябва да избухвам: ще бъде равносилно на смърт дори да повиша глас. — Трябва да съм писал на вас и на Сесил поне дузина пъти с питане дали мога да намаля числеността на домакинството й.
— Но така и не го направихте! Обслужват я стотици хора!
— Те непрекъснато се връщат — казвам. — Отпращам ги и й казвам, че трябва да има по-малко слуги и компаньони, но те никога не си тръгват. Изчакват няколко дни и после се връщат.
— О? Толкова много ли я обичат? Толкова ли е обичана? Нима слугите й я обожават толкова много, че й служат безплатно?
Това е нов капан.
— Може би нямат къде другаде да отидат. Може би са бедни слуги, които не могат да си намерят друг господар. Не знам.
При тези думи тя кимва:
— Много добре. Но защо й позволихте да се срещне с лордовете от Севера?
— Ваша светлост, те ни срещнаха случайно, когато бяхме излезли на езда. Не смятах, че това може да навреди с нещо. Те яздиха с нас няколко минути, не са се срещали насаме с нея. Нямах представа какво подготвят. Знаете как я отведох на безопасно място в мига, когато те събраха армията си. Подчинявах се до последната буква на всяко съобщение от Сесил. Дори той ще ви каже това. Отведох я в Ковънтри за по-малко от три дни. Държах я далеч от тях и я пазех внимателно. Те не дойдоха за нея, бяхме твърде бързи за тях. Опазих я заради вас. Ако бяха дошли да я вземат, с нас щеше да е свършено; но аз я отведох твърде бързо и те не можаха да реагират.
Тя кимва.
— А този нелеп годеж?
— Норфолк ми писа за него, а аз предадох писмото му на кралицата — казвам искрено. — Съпругата ми веднага предупреди Сесил.
Не казвам, че тя стори това, без да ми съобщи. Че аз никога нямаше да прочета лично писмо и да го препиша. Че се срамувам от това, че Бес е шпионка на Сесил толкова, колкото и от сянката на подозрение, паднала върху мен. Бес, като шпионка на Сесил, ще ме спаси от сянката на подозрението. Но и в двата случая съм унижен.
— Сесил не ми каза нищо за това.
Поглеждам лъжеца право в лицето. Изражението му е на учтив интерес. Той се накланя напред, сякаш за да чуе по-добре отговора ми.
— Казахме му веднага — повтарям уверено. — Не знам защо не ви го е съобщил. Смятах, че ще ви каже.