Гравитация
- Автор: Герритсен Тесс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас Найденов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гравитация». Краткое содержание книги:
— Я да погледнем шлема му.
Тя излезе от руския сервизен модул и се отправи към външния шлюз. Отвори люка и надникна вътре, към двата скафандъра, които Лутър бе успял да окачи обратно на стената.
— Какво правиш, Уотсън? — попита Григс, който я бе последвал.
— Исках да видя колко е голяма цепнатината по шлема му. С каква скорост е изтичал въздухът от скафандъра.
Тя се приближи до по-малкия костюм, на който бе избродирано „Руденко“ и повдигна шлема. Когато надникна в него, видя някаква течност, която бе залепнала от вътрешната страна на пукнатия визьор. Извади парче памук от един от страничните си джобове и докосна с него течността. Тя се оказа плътна и желеобразна. Синьо-зелена.
Ледена тръпка пролази нагоре по гръбнака й.
„Кеничи бе тук, внезапно си спомни тя. Нощта, преди да умре го заварихме точно тук, във външния шлюз. Явно бе успял да замърси въздуха по някакъв начин.“
В следващата секунда тя вече панически отстъпваше назад и връхлетя с гръб в Григс, който стоеше на входа.
— Изчезвай! — изкрещя тя. — Да се махаме оттук, веднага!
— Какво става?
— Огнище на биологична зараза! Затваряй люка! Затвори го!
И двамата се втурнаха навън и се озоваха в шлюзовото уширение. Заедно затвориха люка и го заключиха. Размениха си напрегнати погледи.
— Мислиш, че отнякъде нещо е изтекло? — попита Григс.
Ема огледа шлюза и потърси някъде по стените или във въздуха плуващи капчици. Отначало нищо не видя. После сякаш нещо лъскаво проблесна, почти невидима искрица, която затанцува в периферията на зрението й.
Тя рязко се обърна, за да я види. Слава богу, нямаше нищо.
Джак седна зад пулта на дежурния лекар в залата за управление на Международната космическа станция и усети как напрежението в него растеше с всяка измината минута, отбелязвана от часовника на големия екран насреща му. Гласовете, които чуваше в слушалките си, бяха пълни с тревога, репликите бяха бързи и насечени. Всеки специалист докладваше състоянието на нещата в неговата област на ръководителя на полета на космическата станция, Ууди Елис. Вътрешното разположение твърде много напомняше на това в залата за управление на полетите на совалките, но тук помещението беше по-малко. През последните тридесет и шест часа, от момента, в който „Дискавъри“ се бе сблъскала с единия модул на станцията, в тази зала неумолимо бе нараствало напрежението, а в отделни моменти достигаше до истинска паника. Присъствието на толкова хора в малката зала и дългите часове постоянен стрес бяха заредили въздуха в стаята с мириса на страх, пот и престояло кафе.
Николай Руденко бе преживял увреждания от скоростна декомпресия и незабавната му евакуация бе неотложна. Тъй като на борда на станцията имаше само една спасителна капсула — това означаваше, че целият екипаж трябваше да се прибере обратно на Земята. Евакуацията щеше да бъде напълно контролирана от центъра за управление на полетите. Нямаше да има къси съединения, нямаше да бъдат допускани грешки. И никаква паника. Тази симулация бе многократно провеждана от екипите при подготовката им в НАСА, въпреки това никога не се бе налагало да я приложат на практика, с пет живи, дишащи човешки същества на борда на аварийната капсула.
„Не и с човек, когото обичам на борда.“
Джак също обилно се потеше и почти му се повдигаше от ужас.
Продължи да наблюдава трескаво часовника и непрестанно поглеждаше към своя за сверка. Трябваше да изчакат Международната космическа станция да достигне до онази точка на траекторията си, от която да може да се отдели аварийната капсула, за да навлезе под правилен ъгъл на атака в атмосферата на Земята и да се приземи най-бързо на място, достъпно за медицински персонал и удобно за бърза евакуация в спешни медицински центрове, в случай на нужда. Ясно бе вече, че целият екипаж щеше да има нужда от помощ. След като бяха прекарали седмици наред в безтегловност, всички те щяха да бъдат като новородени котенца, тъй като мускулите им бяха прекалено отслабнали, за да носят тежестта на телата им.
Часът на отделянето наближаваше. Щеше да им отнеме двадесет и пет минути, за да се отдалечат достатъчно от орбиталната станция, да получат точни координати на вектора от GPS14, после петнадесет минути, докато се насочат с двигателите към правилното място за навлизане в атмосферата и забавят огромната си скорост. И един час, докато кацнат на Земята.
14
Global Positioning System — глобална система за позициониране, определяне на точните координати на местоположението на човек, както географска ширина и дължина, така и височина над морското равнище, осъществявана чрез система от няколко сателита. — Б.пр.