Брат, отмъсти за любовта
- Автор: Колычев Владимир Григорьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Добрина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Брат, отмъсти за любовта». Краткое содержание книги:
— Ауу! Колко си ми страшен! — Момичето нямаше никакво намерение да се отдръпне от него.
Тъкмо напротив, притисна се още по-силно. Да не би да възприемаше строгия му тон като някаква забавна игра?
Наложи му се да приложи сила, за да се отърве от нея и да я отблъсне към ъгъла на широкия хол. Това обаче още повече я разпали.
— Оо! Явно искаш да си поиграем! — Отново облиза перверзно устните си с език.
Не се усмири дори когато в апартамента влязоха помощниците му. Бяха трима.
— Супер! С вас ще се позабавляваме, момчета! — каза тя и веднага му обърна гръб.
На външен вид той губеше много по точки пред Валера Зипонов, Коля Гладишев и Саша Ягодкин. И тримата бяха едри и високи мъжаги, с широки рамене, къси спортни прически, тъмни слънчеви очила. Освен това бяха облечени много стилно — със скъпи двуредни костюми, ушити по специална поръчка. В никакъв случай не приличаха на водопроводчици.
Момичето се хвърли към тях с широко отворени обятия, но върху ръцете й щракна чифт белезници. Валера беше много добър по тази част. Както и във всичко останало.
— Ау, страхотно!
Оковите не отрезвиха ни най-малко развилнялата се нимфоманка. За нея това беше само продължение на играта.
— Млъквай! — Коля я зашлеви силно с опакото на ръката.
Тя полетя към стената, но се задържа на крака.
— Ей, какво ти става, бе! — Погледът й се изпълни със злоба.
Но това беше само за момент. След малко в очите й отново заиграха палави искрици.
— Момчета, мнооого сте готини — провлачи тя и прати на всички по една въздушна целувка.
Тази жена беше луда. Или много надрусана.
Иля беше дошъл при Ина Ковальова да търси брат й — мафиотския бос с прякор Ковача.
Неговото убийство му бе поръчано от друга мутра — наркобоса с прякор Ловеца. Поръчителят се бе опитал да остане в сянка — разговаряха чрез посредник, който също пожела да запази анонимност. Но можеше ли да се скрие нещо от Иля, с неговите връзки и възможности…
Той знаеше защо се бяха хванали за гушите тези два вълка. Но причината за конфликта им изобщо не го интересуваше. Поръчаха му да премахне Ковача и да изчисти района от хората му. Хонорарът беше петдесет хиляди долара — за по-малко работеха само глупаците. Ако го хванеха жив и го заведяха при поръчителя, сумата щеше да се качи с двадесет хиляди. Главите на биячите бяха оценени на десет бона в зелено за скалп.
Кривокон беше с двата крака в мафията. Освен основната си работа в специалните служби, той и доброволните му помощници правеха неоценими услуги на столичните мутри. Имаха всичко необходимо за това — опит, квалификация, служебни пълномощия, връзки, достъп до секретна информация и специална техника. Ако обаче станеше нещо непредвидено, можеше колегите им да ги заловят и да ги осъдят за доста годинки. Както и да го усукваха, те си бяха престъпници.
Въпреки това Иля не се смяташе за негодник. Дори да го правеше за пари, той всъщност прочистваше обществото от престъпната измет. Правеше това, което трябваше да върши според служебните си задължения, и то по много по-ефективен начин. С престъпниците можеш да се пребориш само с антидемократични методи — като ги разстрелваш без съд и следствие. Само тогава може да се въведе ред в една държава, в която мафията е над закона.
Вече не един мафиот бе пратил в гроба, но редовите граждани можеха да бъдат спокойни — за тях не беше опасен. Колкото и пари да му даваха, нямаше да отнеме живота на невинен човек.
Ина не беше виновна, че брат й е мафиот. Щеше да остане жива. Но виж, че щеше да се измъкне без физически травми, не можеше да гарантира. Във всяка работа ставаха грешки. Така че да го извини предварително…
— Къде е ненагледният ти брат? — Иля пристъпи плътно до нея и я стисна за гърлото.
Тя започна да се задушава, очите й се оцъклиха.
— Не знам — каза наплашена и задъхана до смърт, когато я пусна.
Най-после бе разбрала, че никой нямаше намерения да прави секс с нея.
— Ами припомни си.
Хвана грубо ръката й и я помъкна от коридора към хола.
— Ей, защо толкова грубо? — попита женски глас.
Той се обърна рязко и на прага на кухнята видя страхотна красавица. Сякаш слязла от корица на скъпо модно списание. По всичко личеше, че също е друсана. Очите й блестяха, перверзно облизваше устните си с езиче. Сигурно и на нея й се чукаше. С какво ли са се надрусали?
— Заеми се с нея! — нареди Иля на Саша Ягодкин.