Беднякът милионер
- Автор: Сваруп Викас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Беднякът милионер». Краткое содержание книги:
Отново съм объркан. Към кого да се обърна за подобен въпрос? Салим ще знае, колкото и аз. Собственикът на бара, в който работя, се ориентира в творчеството на Шекспир, колкото пияницата — за посоката. На жителите на Дхарави литературата е толкова чужда, колкото честността — на полицаите. Само отец Тимъти можеше да ми помогне, но той е мъртъв. Дали да не поискам „Елиминация“? Пъхам ръка в джоба си, за да извадя доверената си монета, и с изненада напипвам ръбовете на малко картонче. Вадя го. Това е визитна картичка, на която пише: „Утпал Чатерджи, учител по английски език, училище «Свети Йоан», Агра“ и телефонен номер. Отначало не мога да схвана. Не си спомням никого с това име, нито пък знам как визитката се е озовала в джоба ми. Изведнъж ми проблясва сцената в болницата: очилатият, рошав мъж с шестнайсетгодишния син, който умираше от хидрофобия. От устните ми излиза неволен вик.
Прем Кумар го чува и остро ме изглежда.
— Какво казахте?
— Попитах дали бихте позвънили на този господин? — и аз му подавам картичката. — Ще използвам „Помощ от приятел“.
Прем Кумар върти картичката между пръстите си.
— Ясно. Значи познавате човек, който може да ви помогне за този въпрос.
На лицето му е изписано тревожно изражение. Споглеждат се с продуцента. Онзи разперва ръце. На екрана светва надпис „Спасителна лодка“, придружен от анимация — по вълните се носи лодка, един плувец вика за помощ и му хвърлят червен буй.
Прем Кумар взема един безжичен телефон изпод масата и ми го подава.
— Заповядайте. Можете да питате каквото желаете, когото желаете. Но помнете, че имате само две минути на разположение. Времето ви започва да тече… — той поглежда часовника си, — сега!
Вземам апарата и набирам номера от картичката. Вече звъни в Агра. Само дето си звъни ли, звъни, а никой не вдига. Минава половин минута. Напрежението в студиото е така нагнетено, с нож да го разрежеш. Публиката ме наблюдава със стаен дъх. За тях аз съм като играч на трапец в цирка, който изпълнява номер на голяма височина без спасителна мрежа отдолу. Един погрешен ход и играчът е мъртъв. Още деветдесет секунди и ще изгубя сто милиона рупии.
Точно когато се каня да затворя, някой отсреща вдига. Остава ми още една минута.
— Ало?
— Добър ден. Мога ли да говоря с господин Утпал Чатерджи?
— На телефона.
— Господин Чатерджи, обажда се Рам Мохамад Томас.
— Рам Мохамад… чий?
— Томас. Може би не знаете името ми, но аз ви помогнах в болница „Сингханя“, където бе приет синът ви. Помните ли?
— О, боже! — изведнъж тонът му напълно се променя. — Четири месеца ви издирвам. Слава на Бога, че се обаждате. Вие спасихте живота на сина ми, представа си нямате колко…
Аз го прекъсвам.
— Вижте, нямам много време. Участвам в едно шоу и имам нужда бързо да отговорите на един въпрос вместо мен.
— Въпрос? Да, разбира се, каквото кажете.
Остават по-малко от трийсет секунди. Всички очи са вперени в часовника на стената, отброяваш секундите.
— Кажете ми, много бързо, в коя пиеса на Шекспир има герой на име Кратун? А) „Крал Лир“, Б) „Венецианският търговец“, В) „Напразни усилия на любовта“ или Г) „Отело“?
Секундите минават, а Чатерджи мълчи.
— Господин Чатерджи, можете ли да ми кажете отговора?
Когато остават само петнайсет секунди, той казва:
— Не знам.
Аз съм шокиран.
— Моля?
— Съжалявам, но не знам. Или по-точно, не съм сигурен. Не си спомням да е имало такъв герой във „Венецианския търговец“ и „Отело“. Трябва да е или от „Крал Лир“, или от „Напразни усилия на любовта“.
— Но аз мога да дам само един отговор.
— Тогава заложете на „Напразни усилия на любовта“. Но както казах, не съм съвсем сигурен. Съжалявам, че не можах да по…
Прем Кумар прекъсва връзката.
— И аз съжалявам, господин Томас. Двете ви минути изтекоха. Сега трябва да дадете отговор.
Музиката вече не звучи напрегнато; по-скоро е смразяваща. Потъвам в дълбок размисъл.
— Господин Томас, колко добре познавате този господин Чатерджи? — интересува се Прем Кумар.
— Срещал съм го само веднъж.
— А добър учител ли е?
— Представа си нямам.
— Е, можете ли да се доверите на отговора му, или ще заложите на собствения си инстинкт?
Аз вземам решение.
— Ще заложа на инстинкта си, а той ми казва да се доверя на отговора, даден от господин Чатерджи. „В“, „Напразни усилия на любовта“.