Деца из града

— Какво изпитваш към Карън Грант?

— Честно, и аз не знам. Още ми е трудно да повярвам, че нямам нищо общо със смъртта на съпруга й.

— Повярвай го, Лори — нежно я окуражи Джъстин и внимателно я изгледа. Еуфорията около бързо протичащите събития беше отшумяла. Шокът от изживяното напрежение щеше да я държи още известно време. — Мисля, че е прекрасна идея ти и Сара да заминете на почивка за няколко седмици. Помниш ли как неотдавна ми рече, че би дала всичко на света, за да можеш да поиграеш голф на игрището в Сейнт Андрюс в Шотландия. Сега можеш да го направиш.

— Мога ли?

— Разбира се, Лори. Ще ми се да благодаря на малкото момче, което така добре се е грижело за теб. Той толкова упорито настояваше, че си невинна. Мога ли да говоря с него?

— Щом искате.

Тя затвори очи. Остана неподвижна за момент, после ги отвори и седна. Устните й се изтъниха. Чертите й се омекотиха. Позата й се промени. Учтивият момчешки глас се обади:

— Добре, докторе. Тук съм.

— Само исках да ти кажа, че беше страхотен — рече Джъстин.

— Не мисля така. Ако не бях взел тази гривна, Лори нямаше да бъде обвинена в нищо.

— Грешката не е твоя. Ти направи възможно най-доброто, а си само на девет години. Лори е на двадесет и две и наистина става по-силна. Мисля, че скоро ти и Кейт, и Леона, и Деби ще трябва да започнете да мислите как напълно да се присъедините към нея. През последните седмици почти не съм виждал Деби. Както и Кейт и Леона. Не смяташ ли, че е време да разкриеш и останалите тайни на Лори, за да й помогнеш да се оправи?

Лори въздъхна.

— Боже, какво главоболие имам — изрече тя с нормалния си глас и легна отново на кушетката. — Има нещо различно днес, докторе. Другите, изглежда, искат аз да говоря.

Джъстин знаеше, че това е важен момент, който не бива да бъде пропуснат.

— Това е, защото те искат да станат част от теб, Лори — внимателно я поощри той. — Кейт е естественото ти желание да се грижиш за себе си. Тя е инстинктът ти за самосъхранение. Леона е жената у теб. Ти така дълбоко си потискала женското у себе си, че то е трябвало да си намери път по друг начин.

— В малката разгонена кучка — подхвърли Лори с лека усмивка.

— Тя е, или беше, доста сексапилна — съгласи се Джъстин. — Деби е изгубеното момиченце, което иска да се прибере у дома. Сега ти си у дома, Лори. В безопасност си.

— Наистина ли?

— Така ще бъде само ако накараш това деветгодишно момче да сглоби останалата част от мозайката. Той призна, че едното от имената, които ти е било забранено да споменаваш, е Оупъл. Нека продължим. Накарай го да ти довери всичко от своите спомени. Знаеш ли името на момчето?

— Сега вече да.

— Кажи ми го, Лори. Нищо няма да се случи, обещавам ти.

Тя въздъхна.

— Надявам се, че няма. Името му е Лий.