Майтреи. Змията
- Автор: Элиаде Мирча
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентин Харалампиев
- Жанр: Искусство и дизайн
Электронная книга - «Майтреи. Змията». Краткое содержание книги:
— Така е — каза Дорина умислено.
— Какво трябваше непременно да се случи? — попита обезпокоен Мануила.
— Тази история със змията — отговори Андроник. — Все щеше да дойде. Почувствах от самото начало, че иска да влезе в стаята, но не исках да ви разваля удоволствието, докато бяхме на трапезата… Когато ви казах, вече трябваше да побързам…
Засмя се и ги изгледа подред.
— … Наближаваше полунощ — добави той малко несигурно, сякаш си даваше сметка, че мистериозността на признанието му е малко фалшива. — А след полунощ нямам никаква власт над нея…
Изведнъж замълча и се навъси. Другите също мълчаха объркани и се споглеждаха.
— Вероятно ви е било трудно да изучите този занаят — каза по-късно Мануила.
— Какъв занаят? — попита учуден Стере.
— Тази магия със змията — обясни Мануила. — Не е лесна работа, разбира се…
Андроник се поколеба, нямаше желание да говори за тази своя тайна.
— Дори не си спомням как научих това — каза той колебливо. — Беше отдавна. Има толкова неща, които зная, без да си спомням кога и как съм ги научил… Историята на Аргира например, която вече ви разказах, история, която никой тук, в манастира, вече не знае…
Стере и Дорина не бяха чули историята на Аргира, но не полюбопитстваха да я научат. Задоволиха се с думите на Андроник. Вече нищо не им изглеждаше странно, тайнствено, неразбираемо, нуждаещо се от тълкуване и обяснение.
— Аз все още не мога да разбера как узнахте, че е наблизо — обади се Рири.
Изрече това на един дъх, но все пак не посмя да произнесе думата „змия“.
— Ще ви разкажа утре сутринта — усмихна се Андроник. — Не бива да говорим за всичко това на тъмно…
Дорина се разтрепери. Рири я хвана за ръка, без да я погледне.
— Не бива да говорим за това — продължи Андроник, — защото се страхувам за вас. Видяхте колко сте чувствителни…
Бавно се обърна и погледна Дорина в очите с разбиране. Девойката побледня.
— Не е така трудно да се разбере — прошепна Андроник, — особено когато се подготвя такова важно нещо…
В този момент на прага се показа господин Соломон. Изглежда, вече беше дошъл на себе си.
— Който иска да си ляга — каза той, — да заповяда да си оправи леглото. А който иска кафе, да вдигне ръка!
Усмихна се някак насила. Само Андроник, Стере и капитан Мануила поискаха кафе. Останалите бяха изморени, спеше им се.
— Имам чувството, че ви развалих празненството — каза Андроник, като гледаше капитана в очите.
11.
Един час по-късно всички си бяха легнали. Опитите на Андроник да ги изведе от сградата и да се разходят заедно в парка останаха безуспешни.
Никой нямаше настроение за разговор. Изпиха си кафето почти насила, а необяснимата слабост в краката им не преминаваше. Нямаха сили дори да оправят както трябва стаите, в които щяха да спят. Само доближиха леглата и дръпнаха пердетата на прозорците. За мъжете в другата стая сложиха дюшеци направо на пода и повечето заспаха полуоблечени. Андроник се отказа от намерението си да поиска пижама. Избра си два стола, като твърдеше, че на тях ще спи по-добре, отколкото на дъските.
— Само че на мене не ми се спи — каза той, като видя, че останалите се приготвят за сън и намаляват светлините на лампата. — Кой иска да дойде с мен навън?…
Този път го придружи само капитан Мануила, въпреки че и той се чувстваше уморен, с разпилени мисли, с изчерпана воля. Не искаше обаче да остави Андроник сам като победител. Двамата излязоха на двора.
— На тебе мога да ти кажа — започна Андроник. — Съжалявам, че заради мене се развали всичко… Ако не беше това проклето животно, сега може би щяхме да се разхождаме с лодка по езерото…
— По езерото в никакъв случай — каза Мануила. — Все още не е време за това… Не виждаш ли колко студено стана?
— Не усещам нищо — каза Андроник и вдигна очи към небето. — Чувствам само едно непреодолимо желание да вършим лудории… Да се катерим по дърветата, да се хвърляме от клон на клон, да плуваме в това тайнствено езеро…
Мануила го слушаше учуден и с известна завист. Без съмнение е голям проклетник или дори магьосник в истинския смисъл на думата. Откъде ли извира у него толкова сила, толкова жизненост и въображение?…
— Като мине полунощ — продължи Андроник, — не зная какво става с мене… Понякога ми се струва, че съм птица, друг път си представям, че съм язовец, маймуна… Сигурно ти е смешно, нали? — попита той събеседника си.