Двойникът на нинджата (Част II)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Двойникът на нинджата (Част II)». Краткое содержание книги:
На фона на една изключителна, наситена с напрежение международна интрига двамата врагове отново се изправят един срещу друг…
Токио, Ню Йорк
Тетцуо Акинага се появи на погребението на Кайшо в будисткия храм Ниширен. Двадесет елитни якудза останаха навън под командата на помощник-оябуните. Това беше повече от проява на уважение, приличаше по-скоро на демонстрация на сила. Единствен оцелял след дългата и продължителна битка между Микио Оками и „Вътрешния кръг“ — Съвета на оябуните, мършавият Акинага искаше да покаже на всички кой е победителят.
В паузата между опелото и погребението той без колебание се изправи срещу Никълъс Линеър, представи се по име, положение и принадлежност към съответния клан, изчака Никълъс да стори същото и каза:
— Разбирам, че ме търсите…
Вътрешността на храма грееше в разкошни алено златисти тонове и странно наподобяваше неоновите реклами по Гинза.
Въпреки че Акинага беше избрал момента за контакт с изключително внимание и малцината опечалени вече бяха навън, Никълъс забеляза напрегнатата фигура на Хонико край вратата, която очевидно искаше да присъства на предстоящия сблъсък. Коей му хвърли един разтревожен поглед, но той й направи знак и тя неохотно се отправи към градината, щедро обляна от лъчите на следобедното слънце. Фигурата й се открои на вратата като изящна литография.
— Танака Гин е събрал доста улики срещу вас — отвърна Никълъс, внимавайки гласът му да не прозвучи враждебно. — Разполагам с тях и възнамерявам да ги предам на главния прокурор лично, веднага след погребението на Оками-сан…
— Зная, зная — небрежно отвърна Акинага. — Фантасмагории, които няма да издържат пред никой съд…
— Мога да ви уверя, че не е така. Обвиненията са проверени и доказани.
— Вярвам ви — наклони глава Акинага. — Затова съм тук. Зная, че имате насрочена среща при Гинжиро Машида и искам да ви направя едно предложение: отменете срещата и доброволно ми предайте своите тъй наречени улики!
— Май не сте наред! — втренчено го изгледа Никълъс.
— Напротив — поклати глава оябунът. — Хата-сан е мъртъв и признанието му, че не Танака Гин, а той е работил за мен, вече не струва пукната пара. Сам знаете, че трябва да го потвърди лично в съда. А това означава, че вашият приятел Гин ще гние в затвора, при това за доста продължителен срок. Времената са такива, че нито правителството, нито обществеността ще подминат тайния съюз между висш държавен служител и Якудза…
— Обвинението срещу Танака Гин ще се провали — отвърна Никълъс, но добре си даде сметка накъде вървят нещата и сърцето му се сви. Изведнъж му се прииска да е навън, под топлите лъчи на слънцето, близо до Коей…
— Може би — сви рамене Акинага. — Но това е без значение. Правителството трябва да демонстрира решимост пред очите на избирателите си. Както обикновено, това няма да има нищо общо с истината за отделния човек… Бъдете сигурен, че Танака Гин ще бъде жертвеното агне и ще получи максимална присъда. Зная това от най-високо място.
Никълъс чувстваше с цялото си тяло как опечалените, между които бяха Кисоко, Нанги и Коей, бавно се отдалечават по посока на гробището. Двамата с Акинага останаха абсолютно сами, ако не се броеше неподвижната фигура на Хонико, замръзнала в близост до входната врата на храма.
— А какво ще стане, ако ви предам уликите?
— Не ако, а когато, Линеър-сан — поправи го оябунът. — Тогава аз ще направя публично изявление, с което ще оневиня Танака Гин…
— Кой ще ви повярва?
— Думите ми ще бъдат потвърдени от свидетел, в чиято почтеност никой не би дръзнал да се осъмни. В рамките на следващите четири часа Танака Гин ще бъде свободен. Това ви го гарантирам лично.
Животът на Танака Гин срещу свободата на Акинага, въздъхна в себе си Никълъс. Неравностойна размяна. Но нима в живота има нещо равностойно и честно?
— Ще се срещнем един час след погребението — каза на глас той. — Чакайте ме пред Ноги Джинджа в Ропонги.
— Подходящо място — склони глава Акинага. — Доволен съм.
В същия момент през вратата на храма се втурна един от бойците якудза и мълчаливо му подаде мобифон. Оябунът подхвърли няколко къси изречения в мембраната, изключи апарата и го върна на младежа.
— Сега ще се оттеглите ли, Акинага-сан?
Тясната, гола като череп глава на Акинага се извърна към Никълъс с някакво скрито раздразнение.
— Много ми се иска да продължим приятния си разговор, но за съжаление присъствието ми на друго място е крайно наложително…
Поклонът му беше къс, на границата на пренебрежението, мършавата му фигура се насочи към изхода. После изведнъж спря и се обърна:
— Не ви поднесох съболезнования за смъртта на съпругата ви — подхвърли той. — Моля да ми простите…