Колекционерът

Сега стаята е почистена и е като нова. Ще сложа дневника и къдрицата й на тавана, в кутията със завещанието си, която няма да бъде отворена, докато не умра, предполагам още четиридесет или петдесет години. Още не съм решил за Мериан (още едно „М“, чух управителят на магазина да я вика по име), този път няма да е любов, ще бъде просто от интерес, а и за да ги сравня, а също и заради другото нещо, в което, както казах, ми се ще да навляза по-дълбоко и бих могъл да я науча как. И дрехите ще й станат. Разбира се, още от самото начало ще й покажа кой командва тук и какво очаквам от нея.

Но засега това е само идея. Свалих печката долу, защото стаята трябва да се изсуши и без друго.