Хотели - Първа стая

Ала изкушението бе прекалено силно и аз все пак пъхнах рязко ключа, уж без всякакво колебание.

- Каква съм тъпачка... - упрекнах се шепнешком.

...И преди всичко наивница, ако съм си въобразявала, че всичко ще бъде толкова лесно. Ключът сякаш не пасваше на ключалката. Дори не можах да го вкарам докрай, а още по-малко да го превъртя. Нищо не можеше да се направи.

Останалата част от сградата не ми разкри никаква следа. В достъпните за мен мебели, повечето разкошни образци от времето на Реставрацията, хармониращи с обстановката, особено в салона и трапезарията, попаднах на връзки книжа и изрезки от вестници без всякакво значение, повечето свързани с дейността на фирмата „Барле“. Някои бяха нахвърляни без всякакъв ред или натъпкани между броеве на икономически списания, като върху корицата на поне половината от тях имаше снимка на Давид... Впечатляващо резюме на неговия възход, година след година, десетилетие след десетилетие. Това напомняше надписите на сериала Агитаторите, който помнех от моето детство.

Все пак си дадох труда да разгърна няколко дебели класьора, в които се намираха най-значимите статии. Прочетох например изцяло, не без известна носталгия, страницата от Монд, която бях зърнала в метрото само преди три месеца. Все още не можех да повярвам, че споделям живота на мъжа от снимката...

Излегната върху дивана в салона, със сгушената до мен Фелисите, временно оставена на мира от Синус и Косинус, се отдадох на объркани и противоречиви мисли. Дирейки успокоение, галех меката тигрова козина на котката и се опитвах да намеря изход от положението. Сред правилата на образцовия журналист, които ни набиваше в главите мустакатият университетски професор, фигурираше следното: дори в случай на война никой не бива да бъде възприеман крайно отрицателно. „Единствено в Библията и в холивудските филми от едната страна е неопетненото, кристално чисто Добро, а от другата - Злото, смазано под бремето на всички престъпления и грехове. Уви, в наши дни няма нито Каин, нито Авел, нито Люк Скайуокър срещу Дарк Вейдър. Нещата винаги се оказват далеч по-сложни. А вашата роля е именно да разплетете този объркан възел. Да откриете края на кълбото, а след това да го покажете на публиката, без да приписвате на когото и да било предполагаемия първороден грях. Изначална причина не съществува. Има само една видима точка в дългата верига на причинността. На вас се пада да изберете тази точка и да обосновете този избор. Именно от избора на ъгъла ще зависи казаното или написаното от вас.“ За мое огромно съжаление мустакатият господин имаше хиляди пъти право.