Пристан за двама

— Винаги се питам защо не го преместят някъде през май или през октомври, но сигурно тълпите ще продължат да се стичат и тогава.

Кейти погледна стенния часовник.

— Кога трябва да тръгваш?

— След около час. Но би трябвало да се върна преди единайсет.

Пет часа, помисли си тя.

— Искаш ли да приготвя на децата нещо конкретно за вечеря?

— Обичат макарони. Кристен ги предпочита с масло, а Джош — със сос маринара. Имам една бутилка в хладилника. Цял ден похапват, така че надали ще ядат много.

— Кога си лягат?

— По различно време. Винаги е преди десет, но понякога още в осем. Разчитай на собствената си преценка.

Кейти допря студената чаша до бузата си и огледа кухнята. Не беше прекарвала много време в жилището им и сега, когато беше тук, забеляза все още запазените следи от женска ръка. Дреболии — червеният тегел на пердетата, подреденият порцеланов сервиз в бюфета, изречения от Библията по керамичните плочки около печката. Къщата беше пълна със свидетелства за живота на Алекс с друга жена, но за своя изненада Кейти установи, че това не я притеснява.

— Ще си взема душ — оповести Алекс. — Нещо против да те оставя за няколко минути?

— Не, разбира се — отговори тя. — Ще поогледам кухнята и ще помисля какво да приготвя за вечеря.

— Макароните са в онзи шкаф — посочи той. — Ако искаш, като изляза, мога да те закарам до вас да си вземеш душ и да се преоблечеш. Или пък го направи тук, ако предпочиташ.

Кейти зае предизвикателна поза:

— Това покана ли е?

Той се ококори и после стрелна поглед към децата.

— Шегувам се — засмя се тя. — Ще си взема душ, след като тръгнеш.

— Искаш ли да си вземеш нови дрехи преди това? Ако не, мога да ти дам долнище на анцуг и фланелка… Панталонът ще ти е дълъг, но може да го пристегнеш с връзката.

Кой знае защо мисълта, че може да облече негови дрехи, й се стори адски секси.

— Добре, не съм придирчива. Нали просто ще гледам филм с децата!

Алекс пресуши чашата си и я остави в мивката. После се наведе, целуна я и се запъти към спалнята.

Когато остана сама, Кейти се обърна към прозореца на кухнята. Взря се в улицата навън, обзета от неназовимо безпокойство. По същия начин се бе почувствала и рано сутринта, но реши, че е следствие от скарването с Алекс. Сега обаче отново се замисли за семейство Фелдман. И за Кевин.

Сетила се беше за него и на виенското колело. Докато оглеждаше тълпата, Кейти съзнаваше, че не търси познати от ресторанта. Оглеждаше се за Кевин. По някаква необяснима причина усещаше, че той е сред хората. Че е тук.

Явно параноята й отново бе изплувала на повърхността. Кевин нямаше откъде да научи къде е тя, нямаше как да открие новата й самоличност. Напомни си, че това е невъзможно. Той никога не би могъл да я свърже с дъщерята на семейство Фелдман, тъй като изобщо не говореше с тях. Но тогава защо през целия ден имаше усещането, че някой я следи? Дори като си тръгваха от карнавала…