Професионалистите
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Професионалистите». Краткое содержание книги:
Американски гражданин е застрелян от снайперист на Бахамите. Изстрелът е почти невъзможен, наричат го куршум за милиони. Улики липсват, а местните власти не желаят да сътрудничат.
Заместник-прокурор Нанс Лоръл знае, че убийството е поръчково, и има доказателства, че заповедта идва от най-високите етажи на властта в САЩ. С риск за кариерата и живота си тя се обръща към Линкълн Райм и Амелия Сакс.
Заинтригуван от особената сложност на случая Райм приема задачата.
Скоро самият той се превръща в мишена. А някой започва систематично да премахва всички доказателства и свидетели. Разследването на Райм се превръща в смразяваща битка срещу изключително интелигентен и хладнокръвен убиец.
- Ти. Тук. В тази стая.
Болногледачът се присъедини към тях, навивайки ръкави.
- Как да устоя на такава учтива молба?
Сакс се засмя.
Райм се намръщи.
- Погледни тези схеми, Том. Впрегни кулинарните си познания. Кажи ми какво мислиш за тези данни, като знаеш, че докозахексаеновата киселина и С8Н803 са съответно хайвер и ванилия.
Болногледачът постоя, загледан в схемите. После се усмихна.
- Познато ми е... Чакайте малко... - Той се приближи до съседния компютър и извика на екрана вестник „Ню Йорк Таймс“. Прегледа го. Райм не виждаше точно какво търси Том. - Е, това е интересно.
- Може ли да споделиш интересната част?
- На другите две местопрестъпления - и при убийството на Лидия Фостър и в кафене „Джава Хът“ - има следи от артишок и сладник, нали така?
- Да - потвърди Купър.
Том завъртя компютъра, за да виждат всички.
- Е, ако съчетаем тези съставки с хайвер и ванилия, ще получите скъпо ястие, което се сервира в „Пачуърк Гус“. Наскоро имаше статия за него в раздела за кулинария.
- Пачуърк... Какво е това, по дяволите? - попита Селито.
- Един от най-изисканите ресторанти в града - поясни Сакс. - Поднасят седем или осем ястия за четири часа и избират съответното вино. Правят странни неща, например готвят с течен азот и с бутанови горелки. Не че съм ходила, разбира се.
- Точно така - потвърди Том и кимна към екрана. Написаното там приличаше на рецепта. - И това е едно от нашите ястия: пъстърва, поднесена с артишок, сготвена със сладник и гарнирана с хайвер и ванилова майонеза. Заподозреният е оставил следи от тези съставки ли?
- Точно така - отговори Сакс.
- Да не би да работи в ресторанта? - попита Селито.
Том поклати глава.
- О, съмнявам се. На такова място човек работи по дванайсет часа дневно шест дни в седмицата. Няма да има време да бъде професионален убиец. Съмнявам се, че е и клиент. Надали съставките ще бъдат пренесени или ще издържат по дрехите му повече от няколко часа. Най-вероятно е приготвил ястието у дома. От рецептата тук.
- Така, така - прошепна Райм. - Вече знаем, че НИ 516 е ходил на Бахамите на петнайсети май, за да убие Анет Бодел, поставил е самоделното взривно устройство в „Джава Хът“ и е убил Лидия Фостър. Вероятно той е човекът, намирал се в „Саут Коув Ин“ точно преди да бъде застрелян Морено. Той е помагал на Бари Шейлс в подготовката за убийството.
- Знаем също, че обича да готви - добави Сакс. - Може преди да се е занимавал професионално. Това би ни помогнало.
Купър прие обаждане по телефона си. Райм не го беше чул да звъни и се запита дали лаборантът е оставил апарата си на вибрация, или самият той още има вода в ушите от нежеланото гмуркане. Бог му беше свидетел, че очите му още пареха.
Лаборантът криминалист благодари на човека, който му се обади, и оповести:
- Изследвахме кестенявата коса, която Амелия намери в апартамента на Лидия Фостър. Съобщиха ми резултата от проверката в комбинирания ДНК индекс на ФБР. Нищо. Който и да е неизвестният извършител, не е криминално проявен от ДНК базата-данни.
Докато Сакс записваше най-новите изводи на бялата дъска, Райм каза:
- Вече напредваме. Обаче за да пипнем Мецгър, ни трябва пушката на снайпериста, а за да се доберем до нея, ни трябва куршумът. Да го погледнем.
57.
Хората се избиваха един друг с огнестрелни оръжия вече повече от хиляда години, обаче криминологичният анализ на оръжията и на куршумите беше относително нова дисциплина.
Вероятно първият случай на нейното приложение беше в Англия в средата на деветнайсети век, когато следователите изтръгнали признание от убиец, след като сравнили куршум с отливката, от която е направен. През 1902 година експертен свидетел (не кой да е, а Оливър Уендъл Холмс) помогнал на прокурорите да осъдят заподозрян, като съпоставили куршум, изследван пробно от оръжието на заподозрения, с гилзата на убийството.
Обаче едва след Калвин Годард, лекар и криминолог, автор на „Съдебна балистика“ от 1925 година, започва истинското развитие на дисциплината. Годард все още е известен като баща на балистиката.
Раймс целеше три неща, прилагайки правилата на Годард отпреди деветдесет години. Първо, да идентифицира куршума. Второ, чрез тази информация да определи от какво оръжие е изстрелян той. Трето, да свърже този конкретен куршум с конкретно оръжие, което да бъде проследено до стрелеца, в този случай Бари Шейлс.
Сега екипът се зае с първия от тези въпроси. С куршума.
С ръкавици и маска Сакс отвори найлоновия плик с куршума - безформен издължен къс олово и мед. Разгледа го.