Безкрайното море

Към добрите хора в „Пътнам“ и особено Дон Вайсберг, Дженифър Бесер и Ейри Люин: Простете ми за това, че от време на време се изгубвах, че приемах твърде насериозно себе си и книгите си, за това, че обвинявах другите за собствените си недостатъци, за това, че затъвах до гуша в калните окопи на невъзможните дилеми, създадени от мен самия. Вие бяхте великодушни, търпеливи и ми помагахте невероятно много.

Към моя агент, Брайън Дефиоре: Преди десет години ти нямаше представа в какво се забъркваш. Ако трябва да бъда честен — аз самият също нямах никаква представа, но ти благодаря за това, че не се отказа. Хубаво е да знам, че има някой, на когото винаги мога да се обадя и да му се разкрещя, без всякаква причина.

Към сина ми, Джейк: Благодаря ти за това, че винаги отговаряше на текстовите ми съобщения и за това, че не се паникьосваше, когато аз го правех. Благодаря ти, че четеше за настроенията ми и ми прощаваше за тях, дори и когато не ги разбираше. Благодаря ти за това, че ме вдъхновяваше и окуражаваше, и за това, че винаги ме защитаваше от лошите хора. Благодаря ти и за това, че не се възпротивяваше особено на досадния навик на баща ти да подсолява речите си с неясни цитати от книги, които не си чел и филми, които не си гледал.

Накрая към съпругата ми, Санди, за която съм женен от близо двайсет години и която оцени неосъществената мечта на съпруга си и знаеше по-добре от него самия как да я превърне в реалност: Скъпа моя, ти ме научи на кураж, когато шансовете не са на моя страна и когато съм изправен пред неизмерима загуба. Показа ми как да вярвам, когато съм отчаян и как да имам смелост в мрачните часове на объркване, как да съм търпелив, когато над мен се надвесва сянката на паниката заради изгубеното време и пропилените усилия. Прости ми за часовете тишина, които ти се наложи да изтърпиш, за неразбираемия гняв и отчаяние, за необяснимите залитания от еуфория („Аз съм гений!“) към тревога („За нищо не ставам!“). Единственият глупак, който съм те виждал да изтърпяваш с готовност, това съм аз. Провалените почивки, забравените задължения, нечутите въпроси. Нищо не е по-болезнено от самотата да бъдеш с някой, който никога не е изцяло до теб. Натрупах дълг, който няма надежда да изплатя, макар да обещавам, че ще опитам. Защото, в крайна сметка, без любов всички наши усилия са пропилени и всичко, което правим е напразно.