Шадоус Фол [bg]

По-скоро некромантия, вземане-даване с мъртвите — макар че никой не казваше това на глас. Всъщност не бе незаконно, но не беше и много популярно. От опит шерифът знаеше, че на хората не им се нрави мисълта да бъде нарушаван вечният покой на техните скъпи мъртъвци само за да може доктор Мирин да намери отговори на въпроси, които не би следвало да задава. При все това Мирин имаше връзки с всички влиятелни личности в обществените и политически среди, а беше и най-добрият лекар в Шадоус Фол, определено гениален в диагнозите — затова внушително мнозинство го толерираше.

Ериксон най-после стигна до входната врата и потърси звънеца. Такъв нямаше, но имаше голямо желязно, черно чукче с формата на озъбена лъвска глава. Наистина голямо, почти два пъти юмрука на Ериксон и той изпита странно нежелание да го използва, сякаш се боеше, че може внезапно да се съживи и да захапе пръстите му. Отхвърли решително мисълта, хвана здраво чукчето и удари два пъти. Дори и през вратата чу как ударите отекнаха навътре в къщата. Всичко останало бе тихо, с изключение на спорадичното шумолене в градината зад него. Не погледна назад. Не смяташе, че го интересува. Хрумна му някаква мисъл и той затършува из джобовете на якето си. Измъкна пакетче ментови бонбони, пъхна един в устата си и го засмука звучно. Не би било добре доктор Мирин да усети, че лъха на алкохол.

Ериксон не се смяташе за заклет пияч, но обичаше да обръща по някоя чаша от време на време. Напоследък границите на понятието „от време на време“ се бяха поразмили. Търсенето на убиеца не напредваше бързо и от всички страни му се струпваше все повече напрежение. Правеше каквото може, пришпорваше себе си и своите седем заместници безмилостно, но засега нямаше кой знае с какво да се похвали. Налице бяха само десетте мъртви тела и никъде никаква следа от техния убиец. Никакви следи, никакви заподозрени, дори не бяха успели да идентифицират оръжието на престъплението. Сведоха го до „тъп предмет“, използван с почти свръхестествена сила. Никакви отпечатъци. Никакви свидетели, никакви следи от убиеца, нищо, което да покаже, че копелето е било там, освен поредната жертва. Никакви догадки, никакви теории, нищо. Затова Ериксон обръщаше по някое малко питие от време на време. Налагаше се. Нужно му бе нещо, което да го поддържа.