Град на стълби
- Автор: Бенет Робърт Джаксън
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Град на стълби». Краткое содержание книги:
— Значи не е имало нищо вълшебно долу? — пита Малагеш.
— Аз поне не видях — разсеяно отвръща Шара.
— Е, това поне е облекчение — казва Малагеш. Вади от джоба на палтото си плик и го подава на Шара. — Преглеждахме откраднатите страници от инвентарния списък на Склада. Мисълта, че може да открием подобни неща извън Склада, на открито, ми причинява кошмари. Според нас тези двайсет страници — или нещо в тях — са причинили голямото вълнение сред Реставраторите. Предполагам обаче, че са получили преписи на много по-голяма част от списъка.
Извадката е единственото, което би могло да наруши концентрацията на Шара в момента. Тя грабва плика от ръката на Малагеш, скъсва го и чете:
356. Рафт В4-145. Травертинови ботуши: обувки, които незнайно как позволяват на носещия ги да прави крачки, дълги по няколко мили. С тяхна помощ Континентът може да бъде прекосен за по-малко от ден. МНОГО ВАЖНО е единият крак да е в постоянно съприкосновение със земята. Първоначално чифтовете бяха два, но тестващият ги подскочи и изчезна в небето. Другият чифт все още притежава вълшебни свойства.
357. Рафт В4-146. Килимчето на Колкан: малък килим, който КАТЕГОРИЧНО притежава способността да лети. МНОГО труден за управление. Според архивите Колкан е благословил всяка нишка на килимчето с чудото на полета, така че на теория всяка нишка може да издигне във въздуха няколко тона товар. Не сме провеждали такъв експеримент, нито смятаме да го правим. Артефактът е запазил вълшебните си свойства.
358. Рафт В4-147. Детска каручка: изчезва по новолуние и при пълнолуние се връща, натоварена с медни монети с лицето на Юков. Веднъж се върнала, натоварена с кости (не били човешки). Артефактът е запазил вълшебните си свойства.
359. Рафт В4-148. Черчеве: първоначално служело за затвор на многобройни аханаштански престъпници, уловени в стъклото му. Когато Аханас изчезнала, черчевето кървило два месеца, а затворниците така и не били открити. Артефактът е загубил вълшебните си свойства.
360. Рафт В4-149. Законите на Колкан, томове 237 до 243. Седем тома по въпросите на женските обувки — как да бъдат изработвани, носени, изхвърляни, почиствани и прочие.
— О — мълви Шара. — Да му се не види!
Малагеш спира, колкото да драсне клечка кибрит в един камък, който стърчи от стената на тунела.
— Мда.
— Такива неща ли има в Склада?
— Може би тази част от инвентарния списък ги е заинтригувала, защото съдържа много неща, които все още са активни. Има доста стъклени артефакти, между другото.
— Божествата са обичали да използват стъклото като безопасно място за съхранение — измърморва Шара.
— Тоест?
— Ами, съхранявали са много неща в стъкло, крили са ги там. Божествените жреци владеели куп Освобождаващи чудеса. Изпращат обикновено стъклено мънисто, после правят съответното чудо, чупят мънистото и бум… — тя размахва ръце — появяват се купчини злато, имение, замък, невяста или… каквото се сетиш. — Продължава да чете, погледът ѝ се плъзга по страниците, съзнанието ѝ се мята между изумление и ужас. Ако не е ярката светлина от свещниците в стаята на мховоста, сигурно изобщо не би забелязала, че са излезли от тунела.
Малагеш кимва на двама млади войници, въоръжени с брадви и тежки чукове, и казва:
— Действайте.
Войниците влизат в тунела.
Шара чете последната страница.
Ръцете ѝ се свиват в юмруци, хартията едва не се разкъсва на две.
— Не! — казва тя. — Чакай, спрете!
— Да чакам? — пита Малагеш. — Какво да чакам?
— Виж — казва Шара и ѝ показва едно от описанията.
372. Рафт В5-162. Ухо на Юков: Каменна каса за врата с релефни изображения, но без врата; железни колелца в основата. Смята се, че касата е имала близнак и без значение къде е другото Ухо, ако вратите се отворят по правилния начин, човек можел да мине през едната и да излезе през другата. Смятаме, че близнакът е бил унищожен. Артефактът е загубил вълшебните си свойства.
— Помниш ли — пита Шара — каменната врата в атриума на Колкан? Показах ти я преди малко.
— Да… — Лицето на Малагеш не се променя, когато тя вдига очи от списъка да погледне Шара. — Ти… мислиш, че…
— Да.
Малагеш млъква замислено, после казва:
— Значи ако онова долу е другото Ухо…
— И ако близнакът му още е в Склада…
Двете се взират една в друга още секунда. После хукват обратно по стъпалата на тунела.
Зигруд и другите двама войници ги зяпват объркано, после тръгват след тях.
— Като се вземе всичко предвид — казва Малагеш от сенките, — пак ми се струва най-мъдро да разрушим тази проклетия.