Лабиринтът от кости
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #11
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-679-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът от кости». Краткое содержание книги:
В същата пещерна система сложни праисторически изображения разказват за епична битка между неандерталците и неясни чудовищни фигури. Кой е загадъчният враг, представен на древните картини, и какво означават изображенията?
Преди да намери каквито и да било отговори, изследователският екип е нападнат; в същото време на атака е подложен и център за изследване на примати край Атланта. Свързани ли са помежду си тези събития? Кой стои зад атаките? Търсенето на истината ще върне командир Грей Пиърс от Сигма Форс 50 000 години назад в миналото. Докато той и Сигма проследяват еволюцията на човешкия разум до неговия първоизточник, те ще бъдат въвлечени в катастрофална битка за бъдещето на човечеството, която обхваща цялото земно кълбо… и отвъд него.
Чан махна на един войник да отключи вратата и нареди нещо на онзи с остена. Двамата се втурнаха да изпълнят заповедите му. Вратата се отвори, към групата се насочиха автомати, а от края на остена захвърчаха искри.
Баако вече целият се тресеше. Ковалски се намръщи и погледна ръката си — от страх Баако така го стискаше, че щеше да му смаже пръстите. Въпреки това Ковалски не се опита да се освободи, а пристъпи напред, застана пред Чан и заяви:
— Няма да го пъхате отново в клетката. Баако остава с нас.
Чан се намръщи още повече.
Мария също пристъпи напред и подкрепи Ковалски.
— Ако ще бъде подлаган на операция, стресът може да предизвика нежелателни последствия. Сигурна съм, че генерал-майор Лау не би…
Чан я прекъсна, като рязко измъкна пистолета си. Мария моментално осъзна грешката си. Не трябваше да споменава Лау — спомни си напрежението, което бе видяла между двамата. Позна и оръжието в ръката на Чан. Пистолет за биене на упойки.
Ковалски вдигна ръка, готов да продължи да отстоява позицията им, но преди да отвори уста, Чан се прицели и стреля.
Стреличката прелетя между Мария и Ковалски и улучи Баако в рамото. Той изскимтя и замахна. Иглата падна, но вече бе била дозата си. Като сумтеше от страх, Баако пусна ръката на Ковалски и се свря в задната част на килията.
Мария тръгна след него.
Ковалски я последва, като ругаеше люто.
Мария коленичи до Баако в ъгъла. Той се беше свил на кълбо, тъмните му очи бяха широко отворени от паника. Тя го прегърна и го притисна към гърдите си.
Ковалски клекна до нея.
— Всичко е наред, приятелче.
Баако се обърна към него. С треперещи ръце вдигна юмруци, почука ги един в друг и леко ги завъртя.
[Заедно]
— Няма да те оставя — обеща му Ковалски. — Ние сме екип.
— Точно така — каза Мария. Не беше сигурна дали Баако я разбира, но се опита да го каже колкото се може по-убедително.
Погледът на Баако се местеше от единия на другия, очите му вече се изцъкляха от упойката. Ако се съдеше по бързото действие, стреличката вероятно бе съдържала М99 — силен транквилизатор, често използван в зоопарковете.
Докато се унасяше, Баако отпусна юмруци и оформи с пръсти ОК, след което направи друг знак. Отново погледна Мария, после Ковалски. Макар жестът да беше даден едва-едва, тя го разбра.
Погледна Ковалски. Той също го беше разбрал.
Баако поправяше думите му. От Ние сме екип на Ние сме семейство.
— Точно така, приятел — твърдо рече Ковалски.
Сякаш убеден, че посланието му е разбрано, Баако отпусна тежко ръце на бетона и главата му клюмна.
Зад тях се чуха стъпки.
Мария погледна през рамо и видя Чан.
— Вече е спокоен — презрително се подигра той. — Няма стрес.
Ковалски скочи, готов да се нахвърли върху офицера, но Чан не отстъпи, а насочи пистолета към гърдите му. Мария сграбчи ръката на Ковалски, за да го спре. М99 беше смъртоносна за хората — дори две капки можеха да го убият на място.
Ковалски продължи да гледа кръвнишки, но се сдържа.
Чан се обърна към Мария.
— Вие ще дойдете с нас. — Махна с пистолета към Ковалски. — Той остава тук.
— Няма начин — изръмжа Ковалски.
Мария хвана китката му — знаеше, че това не е битка, която могат да спечелят.
— Всичко е наред. Ще мога да се грижа за Баако.
Ковалски вдиша рязко през нос, готов да спори, но разбираше, че е безсмислено. Накрая изсумтя:
— Добре.
Трима войници влязоха и помъкнаха Баако към електрокара. Мария ги последва, като придържаше главата му. Знаеше обаче, че тази сутрин го очаква нещо много по-лошо.
Представи си измъченото шимпанзе от вчера. Колкото и да я ужасяваше подобно третиране, тя не можеше да избяга от собствения си срам. Нима нейното отношение към Баако бе по-добро? Беше го държала в клетка, извеждаше го само от време на време да лудува в гората и непрекъснато го изпитваше.
Спомни си последния му знак.
[Ние сме семейство]
Очите ѝ се напълниха със сълзи, чувството за вина сякаш стисна сърцето ѝ. Докато го пъхаха в клетката, Мария сложи ръка върху главата му.
„Би трябвало да си на свобода“.
Един войник я избута и вратата на клетката се затръшна с метално дрънчене. Чан я подкара към изхода, а електрокарът ги последва.
Тя погледна назад към Ковалски, който стоеше сам в килията. Гледаше я твърдо и мълчаливо я насърчаваше да запази спокойствие. Вдигна ръце и повтори знака на Баако.