Мис Каприз

Физкултурният салон беше пуст. Оградената лампа на тавана хвърляше ивичеста светлина през балдахина от кафяво-бели хартиени ленти, висящи безжизнено от гредите, в очакване да започнат танците. Холи Грейс пристъпи навътре. Въпреки украсите миризмата беше същата както обикновено - десетилетия упражнения и баскетболни мачове, прах, стари маратонки. Обичаше часовете по физическо. Беше една от най-добрите спортистки в училище, първата, която бе избрана в отбора. Обичаше гимнастиката. Там всички се обличаха еднакво.

Някакъв войнствен глас я стресна.

- Искаш да те закарам у дома, това ли е?

Тя се извърна и видя Дали, облегнат на рамката на вратата. Дългите му ръце висяха сковано край тялото, лицето му беше намръщено. Забеляза, че панталонът му е твърде къс и че се виждат инч-два от тъмните му чорапи. Това я накара да се почувства малко по-добре.

- Ти искаш ли? - попита на свой ред.

Той премести тежестта си.

- А ти искаш ли да го направя?

- Не знам. Може би. Май да.

- Ако искаш да те закарам у дома, просто ми кажи.

Тя се загледа надолу в ръцете си, където мръсната панделка на хризантемата се бе увила около пръстите й.

- Защо ме покани да Лойда с теб?

Той не отговори и тя повдигна глава, за да го изгледа. Дали сви рамене.

- Да, добре - рече Холи Грейс бързо. - Закарай ме вкъщи.

- Защо се съгласи да Лойдеш с мен?

Тя сви рамене.

Дали погледна надолу към върховете на обувките си. След миг каза толкова тихо, че Холи Грейс едва го чу.

- Съжалявам за онзи ден.

- Какво имаш предвид?

- С Ханк и Ричи.

- О!

- Знам, че онези неща за теб и момчетата не са верни.

- Не, не са.

- Знам. Ядосах ти се.

В нея пламна слаба надежда.

- Няма нищо.

- Не е така. Не трябваше да казвам това, което казах. Не трябваше да докосвам крака ти така. Но ти просто ме вбеси.

- Нямах намерение... да те вбесявам. Можеш да си доста страшен.

Вдигна глава и за първи път тази вечер изглеждаше доволен.

- Мога ли?

Тя не се сдържа и се усмихна.

- Няма нужда да се гордееш толкова със себе си. Не си чак толкова страшен.

Той също се усмихна и лицето му стана толкова красиво, че устата й пресъхна.

Гледаха се известно време и после тя си спомни за Били Ти и за това, което Дали беше видял, за това, какво явно очакваше от нея. Краткото й щастие изчезна. Тръгна към първия ред и седна.

- Знам какво си мислиш, но не е вярно. Аз... аз не можех да се противя на това, което Били Ти правеше с мен.

Той я погледна, сякаш й бяха пораснали рога.

- Знам. Да не смяташ, че наистина си мисля, че ти е харесвало?

Думите й се изляха като водопад.

- Но за теб изглеждаше толкова лесно да го накараш да спре. Каза няколко думи на мама и всичко приключи. За мен не беше лесно. Бях уплашена. Той ме нараняваше и се страхувах, че ще нарани и нея, преди да я отпрати. Каза, че никой няма да ми повярва, ако го издам, че мама ще ме мрази.

Дали се приближи и седна до нея. Тя забеляза, че кожата на върха на обувките му е ожулена и че се е опитал да прикрие драскотините. Зачуди се дали и той мрази, че е беден, колкото и тя, дали бедността го караше да се чувства също толкова безпомощен.

Дали прочисти гърлото си.

- Защо каза това за цветето? За опипването. Смяташ, че съм такъв, защото ти говорих по този начин тогава с Ханк и Ричи?

- Не точно.

- Тогава защо?

- Сметнах, че може би... че след като ме видя с Били Ти, може би очакваш от мен да... нали, да... правя секс с теб тази вечер.

Дали вдигна глава и я погледна възмутено.

- Тогава защо се съгласи да излезеш с мен? Ако си мислила, че това е всичко, което искам от теб, защо, по дяволите, се съгласи?

- Предполагам, че дълбоко в себе си съм се надявала да греша.

Дали се изправи и я загледа.

- Така ли? Е, със сигурност грешиш. Адски права си, че

грешиш! Не знам какво не е наред с теб. Ти си най-красивото момиче в гимназията. И си умна. Не знаеш ли, че те харесах още през първия час по английски?

- Как да го разбера, щом всеки път когато ме погледнеш, се мръщиш?

Той не можа да срещне погледа й.

- Просто трябваше да го разбереш, това е.

Не казаха нищо повече. Напуснаха сградата и тръгнаха към паркинга на стадиона. Откъм седалките се разнесоха викове и по високоговорителите обявиха:

- Първи даун. Уайнет.

Дали хвана ръката й и я пъхна заедно със своята в джоба на якето си.