Границата

сини пламъци и се взриви на парчета.

Осем безлики мъгляви войници изникнаха от стените. Като един стреляха с

месестите си черни оръжия по синия гигант, който някога бе представлявал човешко

същество. Четиринадесет сфери от нажежен бял пламък удариха дванайсетфутовия

силует едновременно, а две пропуснаха мишената и изхвърчаха над главите на

войниците, цивилните и Джак Горгона, за да пробият дупки през тавана на мола.

Итън нямаше време за размисъл, а само за действие. Орляк от малките огнени

куршуми и сребърни стрели от енергия изпука, за да взриви един, втори, трети и

четвърти от мъглявите войници- превърна ги в димящи останки, които миришеха на

сок от скакалци. Две от горещите бели сфери изсъскаха над Итън, който се хвърли на

пода и почти веднага се прицели с оръжието за масово разрушение, в което се беше

преобразила ръката му, и превърна още трима от мъглявите във вихър от горящи

останки. Осмият се обърна, изчезна през една стена и избяга.

Синият гигант се олюля. Пламъкът му гаснеше. Итън видя последните сини

искри да проблясват и да потъмняват. Остана оголен висок, слаб силует, сътворен от

сива пепел. Със звук като тиха въздишка пепелта се срути в купчинка и това беше

краят на онзи... на онова... което представляваше плешивият дребосък.

От мястото си сред ужасената тълпа - сред онези, които се бяха присвили на пода

в търсене на поне мъничко прикритие Джеферсън Джерико вдигна очи към Воуп,