Придворната дама

— Вижте какво си намерих! — Войникът се смееше, извил ръката на Мадлен зад гърба й. Беше едър и силен, огромната му длан обгръщаше китката й в желязна хватка. Бутна я към другаря си — малко по-дребен и строен мъж с черна, проскубана брада.

Вторият войник смъкна сивата качулка и изумен се втренчи в жената. После на лицето му се разля широка усмивка.

— Не е лоша фустата! Тая нощ няма да ни е трудно да останем будни до края на поста.

Двамата мъже се спогледаха и се ухилиха.

— Пуснете ме! — Мадлен се опита да се отскубне, но войникът изви ръката й още по-силно и тя простена от болка.

— Тя можела и да говори! — Чернобрадият се приближи току в лицето й. — Но устата може да се ползва за по-хубави работи.

Той хвана лицето й с мръсната си ръка, стисна бузите й към стегнатата челюст. Така я принуди да отвори уста и бързо пъхна езика си вътре.

Гнила смрад удари ноздрите й и на Мадлен й призля.

— Е, е, аз я намерих! — Едрият я дръпна. — На теб ще ти я оставя после. Първо е мой ред.

Той я завъртя, без да отслабва хватката си и тя се озова притисната към него като в прегръдка. Усети как растящият му член опира корема й.

— Аз я намерих — повтори той и грубо я хвърли на земята.

— Спрете! Пуснете ме! — Тя безуспешно се опита да се измъкне изпод тежкото тяло. Една ръка си проправи път под роклята й и опипа бедрото й. — Пуснете ме! — повтори тя отчаяно и заудря с ръце.

Мъжът шумно простена и се притисна към нея и тя усети болезнено отчетливо острите твърди камъни под наметката си. Не беше достатъчно силна, а не можеше да достигне камата си. Обзе я паника.

— Аз съм пратеница на кралицата, на Катерина Медичи… — каза тя отчаяно и забеляза, че при споменаването на това име мъжът застина. Затова побърза да продължи: — Кралицата майка ме прати тук с важно поръчение. Ако обичате, незабавно ме отведете при гвардейския капитан Монтескьо!

Лицето над нея я зяпаше с отворена уста. После тежкото тяло се изправи на колене.

— Кралицата — промърмори мъжът жално и вдигна поглед към другаря си, който стоеше отстрани и си търкаше чатала. — Дали говори истината?

На лицето на чернобрадия беше изписан гняв. Той погледна Мадлен, която се беше понадигнала и се подпираше на лакти, докато едрият войник все още висеше над нея.

— А така, откъде-накъде ще Ви вярваме? — попита я той кисело и дръпна ръка от чатала си.

— Да не би да ви приличам на някоя проста селянка? — възкликна Мадлен възмутена. — Да не ви изглеждам все едно идвам от близкото село да изкарам десетина-двайсет екю като обслужвам войници?! Какво си мислите вие? Може да увиснете на бесилото затова, че спирате пратеница на кралицата!